сряда, 29 юли 2009 г.

Иракли - "На прехвалена круша с голяма кошница не се ходи"

Много бях слушала за Иракли и ето че най-после отидох там. Не знам как е било преди 30 години, но днес прилича на едно село. Всички се знаят от години, знае се къде на кого е мястото, знае се родата му, професията му, децата му. Хората идват, пренасяйки домовете си тук, с лампите, скарата, салатите, масичките и столовете. Не е място, където да се изгубиш в себе си, а вечер трябва да чакаш дълго, докато угасят и последните лампи, за да видиш цялата красота на звездите. Винаги ме е учудвала тази страст на хората да имат силна-силна светлина, че да си виждат салатата цяла нощ. Голямо ядене, голямо нещо. А сутрин с по една кофа чевръсти домакини отиват да мият мазни съдове в морето. Добре е да ги заобиколиш по-отдалече и да плуваш навътре, докъдето верото не е стигнало. За накоманчетата, които разхождат празни погледи по плажа няма да разказвам.

А хубавото...Хубавото е, че ако легнеш на плажа и изчакаш достатъчно да се наядат всички и да си легнат, може да гледаш звездите безкрай. А сутрин виждаш оранжевата ивица, опасваща хоризонта и предчувствието за слънцето - огнено и омайващо, което ще избликне от морето, изпълва душата ти.

Някои неща са красиви, въпреки всичко, а конформистикият рай може би е по-добър от урбанистичния ад:) Пък на който не му харесва - да хваща гората. Аз мисля да направя така:)

вторник, 21 юли 2009 г.

Някои аспекти на рокерството

Аз(беснея по повод ревящи мотори, каращи бясно из Русе): Баси, писна ми от инфантилни комплексари. Колко трябва да ти е малка пишката, че да се правиш на мъж по такъв начин.
Сашо: Да, като се замисля, ти виждала ли си негър рокер?

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Калсификации

С една клиентка си говорим за мъжете и жените и тя прави следната класификация:

За жените мъжете се делят на две групи:
* мъже, с които бих спала
* приятели

За мъжете жените се делят на две групи:
* жени, с които бих спал и ще се похваля на всички
* жени, с които бих спал и няма да кажа на никого

сряда, 15 юли 2009 г.

Спасете природата - убийте природолюбител!

Пътувах 4 часа с влак, после час с автобус и още час вървях пеша, за да отида на Онзи плаж. Плажът си е там, все така красив, но доста по-мръсен. Останки от цивилизация се търкалят насам-натам, а фасовете в пясъка се смесват с мидите. Морето някакси е все така чисто, сякаш задъхано от усилието да се опази от помията която се излива в него. Нудисти вече почти няма. Има джетове.
Хората отчаяно се нуждаят от глътка чистота, но я поглъщат както са си свикнали - като консуматив за еднократна употреба.

А някой с чувство за хумор и много гняв беше сложил на дървета следните надписи:



"Пазете чиста природата - ваш'та майка!" и
"Само малък, но прост народ може да превърне това красиво място в сметище".

Забележете, че листовете не са забити с габърче в дървото, а са вързани с връвчица:)

Снимките са на Георги Веселинов, via ебаси и якия му iPhone:)

четвъртък, 2 юли 2009 г.

Дет' сме най-красиви, ми сме най-добри..!

Националките по волейбол ще играят във финалната четворка на Европейската лига. Женският волейбол не е толкова силов и динамичен като мъжкия, но има някакъв особен чар. За мен е радост да гледам тези създания, с вид на фотомодели и дух на самураи. Има нещо ужасно трогателно в това да видиш двуметрова амазонка, която след чудовищен забив си оправя косата с такъв безпомощен момичешки жест, че ти идва да и купиш един сладолед. Пък тя косата и една руса, руса, чак до кръста. Пък шамарите и.... За Филипова говоря, да. Ами Янева?...Оле майко, не можеш да видиш топката. Ами Радостина? Как гледа с тези хубавите очи и ...БАААМ! С лявата ръка. И другите, и още. И гледаш как им идва да се разплачат понякога, като падат, обаче никой не плаче. Напред и толкова. До последно. Плаченето е за съблекалнята.
Но се надявам да няма нищо за плачене на 11 и 12 юли, когато ще са финалите. И ще ги гледам с огромната надежда да получат заслуженото. Защото както казваше една моя треньорка някога "Дет сме най-красиви, ми сме най-добри!" :)))