неделя, 31 юли 2005 г.

Sex on the beach


30 мл водка 'Абсолют'(Като леко парещото, леко тръпчиво докосване на слънцето, малко преди да залезе...)
30 мл ликьор праскова (Като сладкия уханен дъх на устните и...)
60 мл сок от боровинки (Като тъмно виолетовата вълна на желанието...)
60мл сок от ананас (Като нещо което влияе добре на... фигурата;)...)


Съставките се смесват в шейкър с лед, разклаща се и се прецежда. Сервира се във висока чаша със сламка.
Enjoy!

четвъртък, 28 юли 2005 г.

Плажът и серийните убийци...

Плажът. Целувка между пясъка и морето. Плажът - границата на нашия свят...
Градът се е надвесил над него с гроздове от уродливи "заведения". Кока кола, бира, пържени картофи...И музика. Кънтяща, бумтяща,...сякаш всички се страхуват да не би да чуят шепота на вълните. Да не вземат да се замислят кои са... Актуалните модели бански,...подходящо плажно масло. Момичета в секси стойки, които попипват отвреме навреме ръбчетата на банските си дали са на правилното място - на границата на приличието. Защото едно е да си секси, друго е всички да ти се подхилкват, че без да се усетиш горнището ти се е смъкнало и се вижда едната гърда. Ако ще се вижда, тогава махаш всичко и си "монокини". Така може. Има си правила...Плажни свалки, "Космополитън" до цигарите върху кърпата.

Едно друго място, на половин час път с кола...Плажът е почти пуст. Невероятно тихо е. Сякаш светът е изчезнал. Даже GSM-ите нямат обхват. Реалността се състои от море, пясък и небе. Потапям се в кристално чистата вода и се чувствам като новопокръстена. Светлината прави дъгички от водата по миглите ми. Иска ми се да се смея. Когато излизам и се тръшвам на пясъка, слънцето вече не е онзи изгарящ нахалник, а топъл и ласкав приятел, покриващ с милувки хладната ми кожа. Не нося бански. Гола съм. На този плаж може всичко. Плажното масло си стои в раницата. Просто ми звучи като кощунство да се намажа с него. Някъде далеч встрани момче и момиче лежат прегърнати. Той целува гърдите и. За малко да се възмутя. Но защо всичко ми изглежда толкова естествено и красиво? Затварям очи и се усмихвам. После почти заспивам с длани обърнати към слънцето. От унеса ме изваждат гласове. Сравнително младо семейство в пълно плажно снаряжение се мъкне по мокрия пясък. Включени са чадър, чантите с бира, предполагам и кебапчета. Вървят забързани и с възмутени физиономии. Бащата влачи за ръка малко момченце на около 3 години. То гледа окорено и пита:
-Тате,защо тези хора са голи?
А бащата, поглеждайки с омерзение към нас, отговаря грижовно, но с цялото презрение на света:
-Амииии,... сигурно нямат пари за бански.! - и се изплюва във водата.

Това е един от редките моменти в живота ми, когато ми идва да стана и да пребия някого до смърт ...

вторник, 26 юли 2005 г.

Прав ли е Йода?

Episode3, Анакин разговаря с Йода за сънищата си за смъртта на Падме:

- Premonitions? Premonitions? Hm. This visions you have...
- Tey are of pain, suffering,... death...
- Yourself you speak of, or someone you know?
- Someone...
- Close to you?
- Yes...
- Careful you must be, when sensing the future, Anakin!... The fear of loss is a path to the dark side...
- I want not this visions come true, Master Joda!..
- Death is a natural part of life... Attachment leads to jealousy... The shadow of greed that is...
- What must I do, Master Joda?
- Train yourself, to let go, of everything you fear to lose...


Да си призная, последната реплика не ми дава покой откакто гледах филма. Мислила съм за същото, казано иначе, но...филмът сякаш беше посветен на идеята, как страхът от загубата на някой когото обичаш, подплътен със спомена за една друга такава, безвъзвратна вече загуба(на майка му), може да те поведе уверено към Тъмната страна. Страхът от загубата те кара да се опитваш да бъдеш всемогъщ, за да запазиш това което имаш. Кара те да манипулираш хората които обичаш, да ги убиваш, защото може да понесеш да са мъртви, но не и да те изоставят.

"Научи се да се освобождаваш от всичко което се страхуваш да загубиш..." А това не е ли предателство?

събота, 23 юли 2005 г.

Омагьосващо...

Като търсех картинка за блога си изрових нета, и намерих много красиви неща, но никое не приличаше на усещането ми за това какво искам. В крайна сметка преправих нещо, което си беше почти порно. Но не за това ми е думата.
Днес както си говорех в ICQ и си ровех съвсем напосоки, намерих ето това. Просто съм омагьосана. Обожавам красивите неща. От тях до плакатния кич има само една крачка, но тук мисля че не е направена. Толкова чувственост и...в същото време блед покой. Ненатрапчива гъделичкаща нежност и някакво докосване...на ръба на сетивата. Нещо като спомен, нещо като полъх на вятъра...Наистина съм омагьосана!...
Харесват ли ви?

петък, 22 юли 2005 г.

Нова тема

Лятото променя вида на нещата. Променя усещането за нещата. Променя какво ли не. Стана така че промените стигнаха чак до темата на блога ми:).(Всъщност не знам дали "тема" е правилната дума, понеже е заета твърде смело с употребата и в английския, ама оформ...уформ...абе, другата ми е прекалено дълга...)
Оставих се на усещането си за това как искам да изглежда тези дни блогът ми и си поиграх с Гимпа(хм, или той си поигра с мен:-/) Почти улових това което си представях. Останаха няколко дреболии, които всъщност най-много ме забвляваха, но ми е най-трудно да им намеря място. За зла участ тъкмо когато се бях засилила да ъплоудвам променения код, нета ми умря, така че за малко блогът ми е изглеждал твърде странно. Вероятно ще е странен и тези дни, докато додочовърквам.

Моля ви, ако четете този блог, посъветвайте ме по следните въпроси:
- Едно от забавленията ми беше да използвам анимирани гифове за background. Защо това не е разпространено? Натоварва ли това излишно процесора, или е пренебрежимо.
- Дразнещи ли са мърдащите бекграунди?
- Кое ви досажда и измъчва като четете блога. Шрифтове? Цветове? Разположение? Организация?

И последно...задачка-закачка...Какво се опитах да наподобя с мърдащия бекграунд? Ама опитайте и с hover:)

понеделник, 18 юли 2005 г.

Роди ма, мамо, тъпа, аз сама ш'са изруся...

Мили момчета и момичета!

За да видите това, за което сте дошли, ще трябва да си отворите кода на страницата(Ctrl+U, за най-малките)и там да си намерите скритото div-че(display:none). Досадно, а? Също като да четеш скучни и еднотипни блогове, писани под указанията на самозвани гуру-та.

Бъдете себе си и се обичайте! Аз така правя. Приятен ден!:)

четвъртък, 14 юли 2005 г.

Лекокрила

Ех, а бях тръгнала да си плащам патентния данък...Но имаха почивка и аз реших да се помотая из книжния пазар. Покрай една сергия за стари книги се загледах в "Трудно е да бъдеш бог". А то под нея, не щеш ли, "Приключенията на звездния навигатор Пиркс". А отдолу "Марсиански хроники". И още една, за Ийон Тихи. И две на Робрът Хайнлайн...И Робърт Шекли...Ами, накупих си ги всичките. А после в банката служителката със съчувствие ме погледна как си преброих последните пари за да платя за превода. Останаха ми точно 60 стотинки (за Ескимо Класик). Чувствам се лекокрила.

петък, 8 юли 2005 г.

Чисто

Честито, София! Край на боклуците! Най-после всичко си дойде на мястото. Някакви си егоистични диви селяни бяха решили ,идиотоите, че не искали върху тях да се изсипе боклукът на 1млн цивилизовани и възпитани хора. Егати нахалството. Никакво разбиране на същината на проблема. Когато сте една шепичка народец и става дума да застрашите онзи, големия град, дето не са свикнали да им е гадно, дето нямат никакво настроение да се давят в собствените си лайна, понеже те са тези, които консумират, а лайната са запазени за други...с какъв акъл ще тръгнете да вдигате барикади, бе алоооуууу!
И не стига това, ами когато властта съвсем легитимно реши да се изпратят добронамерни и умиротворяващи части на реда, въоръжени със съвсем леки щитове и обикновени палки(не електрически), срещу тях се изправили въоръжени до зъби с камъни изроди, които даже успели да натъртят леко лакътя на един полицай. Наглеците са внимателно пребити, така че хем да не им личи, хем да им държи влага. Е, в крайна сметка справедливостта възтържествува.
А сега си измийте ръцете.

събота, 2 юли 2005 г.

Какво харесвам в мъжете

Седим кротко с една приятелка на плажа, след като сме поиграли волейбол. Наоколо пясък, слънце . Започваме да си говорим за мъже, разбира се. И тук се оказва, че съм имала странен вкус...Не бях се замисляла по въпроса:) И понеже е лято и тези теми са мноооого актуални, хайде да си поиграем на "аз харесвам....". Следва кратък списък с моите пристрастия. Наистина ли имам странен вкус?:)

1. Устните. Това е първото което виждам у един мъж, и може да е последното, понеже от там нататък мога да бъда напълно заслепена. Пълните, плътни, сочни устни. Изобщо.. мога да напиша роман за това:) Примерът е с популярни актьори, просто защото всички се сещат как изглеждат. Вал Килмър, Марлон Брандо, Били Зейн.
2. Гласът. Веднъж бях объркала някакъв номер и два пъти се обадих на непознат мъж, търсейки Краси. Гласът му така ме заплени, че третия път му се обадих, за да се запознаем. Беше просто неустоимо. Можех да остана на телефона с часове. За щастие той беше на 19 и от далеч, така че удоволствието да си говорим не се отрази на целомъдрието ми:Р Пример..Една песен на Ален Делон и ...не помня коя беше певицата. Той само си говори.
3. Ръцете. Не знам как по магически начин ръцете на един човек го отразяват почти напълно. Наичнът по който ги движи , начинът по който изглеждат. Тук имам предвид ръцете от китките до върха на пръстите. Понякога гледката на бягащи по клавиатурата пръсти може почти да ме хипнотизира.
4. Косата. Мммммммм. Дълга, разбира се. Ах, и тук мога да напиша роман. Встрани от професионалните си изкривявания, просто ще кажа,че едва ли има жена която да остане безразлична към дълги копринени кичури плъзгащи се по раменете и. Само с уговорката, че пред зле поддържана и изглеждаща дълга коса предпочитам къса.
5. Ръстът. Нещо което е доста назад в предпочитанията ми, за разлика от едно време. Май съм надживяла вече ужаса че съм 1.72 и мъчителни дълги години в училище бях по-висока от повечето момчета. Сега ми е все тая, даже и да съм с една педя по-висока от някого. Но доколкото мъжете пък се шашкат, все пак е добре да мога да си обуя 12 сантметрови токчета, без да се налага да се навеждам, за да му кажа нещо на ухо. Значи, над 1.84:) Ама пък аз повече нося маратонки...
6. Тялото. Хм. тук май ще е по-лесно да кажа какво не харесвам. Не харесвам мускули правени в зала. Не харесвам напомпани манекени с опънати по бицепсите фланелки. Красотата на тялото е във взаимодействието между отделните му части. Забелязала съм че ме впечатляват мъже, които са тенирали източни бойни изкуства. Някакво усещане за равновесие се излъчва от походката и цялото движение на тялото им. И ...всъщност мускулите са хубаво нещо, но е по-добре да не се виждат. Мразя "релеф".:)
7. И накрая, съвсем ирационално, знам, но не мога да остана безразлична към мъж който ирае добре волейбол. Нещо в движението, в начина по който се среща с топката, в ръцете му когато замахва към нея. Просто се омагьосвам. Ако не сте обръщали внимание, волейболът е почти като секс...

В заключеие искам да кажа, че горното изложение е съвсем умозрително и не преследва никаква практическа цел, така че се надявам да не бъда разбрана погрешно;)