вторник, 26 юли 2005 г.

Прав ли е Йода?

Episode3, Анакин разговаря с Йода за сънищата си за смъртта на Падме:

- Premonitions? Premonitions? Hm. This visions you have...
- Tey are of pain, suffering,... death...
- Yourself you speak of, or someone you know?
- Someone...
- Close to you?
- Yes...
- Careful you must be, when sensing the future, Anakin!... The fear of loss is a path to the dark side...
- I want not this visions come true, Master Joda!..
- Death is a natural part of life... Attachment leads to jealousy... The shadow of greed that is...
- What must I do, Master Joda?
- Train yourself, to let go, of everything you fear to lose...


Да си призная, последната реплика не ми дава покой откакто гледах филма. Мислила съм за същото, казано иначе, но...филмът сякаш беше посветен на идеята, как страхът от загубата на някой когото обичаш, подплътен със спомена за една друга такава, безвъзвратна вече загуба(на майка му), може да те поведе уверено към Тъмната страна. Страхът от загубата те кара да се опитваш да бъдеш всемогъщ, за да запазиш това което имаш. Кара те да манипулираш хората които обичаш, да ги убиваш, защото може да понесеш да са мъртви, но не и да те изоставят.

"Научи се да се освобождаваш от всичко което се страхуваш да загубиш..." А това не е ли предателство?

21 коментара:

Случайна каза...

Току-що се натъкнах на подобен пост в блога на Хеката. За любовта и страха да обичаш...

hekata каза...

Не мисля, че това е предателство. По-скоро е правилно и само така можеш да живееш истински, без да се страхуваш. Да се отдадеш изцяло на любовта и живота.
Никога не съм се страхувала от смъртта, когато засяга мен. Може утре да умра, но не ми пука.
Но когато става въпрос да загубя някой, когото обичам, боли, много боли само от самата мисъл за това.
Загубата на обичан от теб човек наистина е като падане в бездънна бездна. Но ако се откажеш да продължиш напред не е ли предателство към самата теб? И предателство към този, който те е обичал, може би именно защото е виждал колко си силна и колко е силно желанието ти за живот, заради способността ти да приемаш и живееш живота?

assenic каза...

прав е Йода, прав е сценаристът който го е измислил. ако се научиш to let go любовта придобива друг смисъл, и няма страх от смъртта или раздялата.
моля само да е така, иначе...

Анонимен каза...

Есента листата капят,
но клоните остават....

assenic каза...

Много хубаво звучи това анонимус.

Баба ми каза веднъж, че е по-добре да бъдеш обичания, отколкото да обичаш...не съм сигласен с нея. Но също така знам, че любовта може да се превърне в отрова, която те изгаря отвътре, все едно са ти капнали течен азот в сърцето, и оттам той се разпространява навсякъде, и гори, гори, гори...в един момент е любов, която лекува и те кара да вярваш във всичко хубаво, в следващия е азот, който руши..прояжда..убива.

случайна каза...

Анонимен:Не разбирам какво искаш да кажеш с това.
Хеката: Но да се освободиш от привързаността си към някой, когото обичаш, заради страха че ще загубиш силата си, означава да го изоставиш. Любовта прави човек уязвим.

пейо каза...

Според мен си го превеждаш грешно.
„The power to let go“ означава по-скоро силата да живееш без нещата, които си отиват от теб.

Силата да не спираш и задържаш нещо чийто път се разделя от твоя, а не да се научиш да живееш без да си зависим от нищо и никой.

Не се изразих толкова точно, колкото исках, но ако ми дойде ще го кажа по-добре.

Анонимен каза...

лука не е бряст,
а и не му отива.

а какъв ли трябва да бъде един бряст:)

алекс каза...

Пейо ми обезсмисли половината от поста - точно това пишех :-))

Само да добавя, че в този смисъл това не е предателство, а свобода. Истинска. А също и избор. И да, прав Йода безспорно е ;-))

assenic каза...

Може би "the power to let go" се доближава по смисъл до "slide" на пингвинчето в боен клуб????

Евгени каза...

Струва ми се Йода набляга на факта, че страхът от загубата води до кошмарните сънища, видения, изпълнени с "болка,страдание... смърт", а не обратното. И "тренировката" трябва да е съсредоточена именно в освобождаване от страховете за възможните загуби, които всички имаме и са напълно естествени и неизбежни, което по никакъв начин не означава освобождаване от или пък предателство спрямо любимите същества. И не значи, че тези същества изобщо трябва да си ходят някъде;).

assenic, това с пингвинчето/Марла Сингър е добра асоциация, хареса ми:). Макар че там "slide" е и приканване да дадеш воля на чувствата си, да се пуснеш по течението, но така или иначе говорим за зависимости и свободи...

chatpatka каза...

na men mi se struva che vsichko tova sa teoretichni prikazki ot koito nqma mnogo praktichen smisul osven ako ne si dal obet da si nqmash deca. kogato si imash deca VSICHKO koeto si teoretiziral za lubovta "na mladini" se promenq i shtesh-neshtesh se nalaga da jiveesh, t.e. znaesh che vinagi imash pravo na izbor no useshtash che nqmash. a za bolkata i zagubata - prav e joda no ne universalno. ne vsichki hora useshtat neshtata po tozi nachin. neka vseki si otkrie za sebe si ot kakvo go e strah i v kakvi vzaimootnosheniq sa lubovta i straha v negovata si dusha

Случайна каза...

Анонимен: Пак не разбирам.

Пейо и Алекс: Глей каква работа! Заради една грешка в превода, човек може да си обърка живота!

Евгени: Добре де, нека си говорим с примери от филма:) Когато Ананкин имаше сънища и предчувствия, че нещо лошо се е случило с майка му, той не се поддаде веднага. Седеше си в джедайските храмове и си упражняваше силата. Така го учеха учителите му. А когато все пак отиде на Татуин и намери майка си измъчвана и умираща и беше с нея поне в последните и мигове, това лошо ли беше? Може ли да загубиш близък човек и да не те заболи? Може ли да разбереш че е имал нужда от теб, а теб те е нямало и да не се опиташ следващия път да дойдеш навреме?

Случайна каза...

Чатпатка: Не разбрах напълно това което си написала. Може би понеже ми е трудно да чета латиница:-/ Аз имам дете. И с това наистина се променя конфигурацията на ...факторите в живота ми. Но принципните въпроси за привързаността, отдаването и страха пак остават.

angel^in^abbys каза...

.........
може да приемeм страха и живеем с него,
въпреки че е по силен от нас,
да търсим подкрепа, споделяне и утеха един в друг,
ту хилейки се, ту треперейки пред
това зъбато и глуповато чудо,
дето се надува като динозаврите за
малчугани в парковете,
от хелия на собствените ни стремежи,
впримчени иронично в илюзиите на
собствената ни значимост и уникалност......
все по впримчени, все по горди, диви и неуправляеми.....балони:)))


а може и друго.....
може да не успеем да намерим сили и подкрепа,
да загубим устои,
и с усмивка да хвърляме на зверовете,
които ни преследват, каквото ни поискат,
когато го поискат,без право на избор.....
, както Анакин стори точно това което го призова 'Учителя'
с праволинейна вездесъща преценка
...train to let go...let go of everything....everything you fear to lose.

Може би Йода, в някой следващ епизод ще научи повече за
тъмната страна, и ще разбере как да прегърне едно човешко
същество, да изслуша и да разбере как боли.....
...или поне ще сподели част от ограниченията и подплатата на
собствената си мъдрост, от личното неразбиране и почуда от живота
........ и
полипространствените проекции на наивитета при индивиди
търсещи поне 1000 свещички за рожденния си ден :))))

...та така, според мен 'старото' сгафи,
а Ани и неговия късмет отложиха срещата си,
както често става и с нас, уви:)

Евгени каза...

Авторите на филми, а и не само, със сигурност не могат да знаят до какви висоти на тълкованието са способни да стигнат, в рамките дори само на една фраза или дума, потребителите на техния продукт. И това, което често правят е да подхвърлят сламки, по възможност повечко на брой и по-разноцветни, за да може почти всеки да намери своята си сламка, която му е по-удобна за хващане. Ако всички карти винаги са свалени, не е интересно, затова го има и твоят пост, нали, Ж.? ;)

Аз продължавам да не виждам противоречие в моето тълкуване, в разграничаването на непрестанния и болезнен процес на "страхуване" от самия момент на загуба. Естествено, че когато този момент настъпи, ще боли много, ще искаме да направим нещо, да сме направили нещо, да сме били "там". Но знаем ли кога ще е това наистина? Резултатен ли е животът ни в страх?
Наскоро внезапната загуба на твърде близък човек, от най-близките, след които си някой, ми показа и на мен, че смъртта е необозрима, не можеш да я разбереш, да я пресметнеш, да се подготвиш. Когато си тук, имаш правото да се страхуваш от нея. А можеш ли да си позволиш лукса да се откажеш от това право?

"Careful you must be, when sensing the future, Anakin..."

Предчувствията ни за бъдещето не рядко взаимно са захапали опашките си със страховете ни. И така рискуваме да се изгубим в мъгла от видения и да притъпим усещането си за истинност. Колкото по-ясно е съзнанието ни, по-лесно ще отсяваме истинските предчувствия и по-вероятно е да сме "там" точно тогава, когато имат нужда от нас, и нищо и никой не би трябвало да ни разколебае и спре.

Не знам дали Лукас е искал да каже и нещо подобно, но аз такива неща си мисля. Тази сламка си харесах:)

Григор каза...

Предчувствията ни за бъдещето често създават бъдещето, по един, друг или трети начин.

Аз разбирам предупреждението на Йода в смисъл, че човек трябва да обича - но трябва и да има сили да понесе загубата, ако тя се случи. Единствено тогава любовта се превръща от окови в криле.

Защото силата ни отвътре е, която ни дава свободата - а тя е, която превръща оковите в криле.

(Съжалявам за излишната поетичност на израза - струва ми се добро словесно съответствие на реалността.)

Случайна каза...

Значи трябва да се научиш да бъдеш грижовен, но не зависим. Да закриляш някои хора, които си си избрал, но да нямаш нужда от тях.

Григор каза...

Не, не съм съгласен.

Да имаш нужда от тях - но да имаш сили да се пребориш с нея, ако вече те нямат нужда от теб.

Анонимен каза...

Аз мисля,че Григор е прав,тълкуванието му почти напълно съвпада с моето:Човек наистина трябва да се научи да"пуска"онези,които обича,защото така любовта му наистина остава истинска и дори още по-голяма,защото се преражда чрез изпитаната болка,а ако не успее значи не е била истинската!!!Страхът на Анакин го предаде,той не искаше да изпитва повече тази болка,но успя да си причини двойно по-силна,защото чрез действията си уби Падме,приятелството си с Оби-Уан,и дори една голяма част от самия себе си!!!

shNz каза...

Тревога. Дума, притежаваща голям брой значения. В много случай тя ни преследва и в много моменти е наш първи враг, без да осъзнаваме това.

Да мислиш за смърт или загуба, по какъвто и да е начин, на любим човек е напълно в рамките на нормалното. Тази мисъл те спохожда мимолетно и опитите дa я пренебрегнеш, са неуспешна намеса в законите на природата. Тези мисли те карат да се чувстваш наистина странно, те са част от така наречената "истинска" любов. Когато започнеш да гледаш напред, зад завесата на настоящето, тогава любовта ти може да се определи като истинска. Когато започнеш да си представяш деня, в който всичко това, което имаш в момента изчезва, значи си на път към границата на съвършенството. Страхът от загубата те терзае, защото знаеш, че рано или късно няма да имаш причината за толкова сладкото безгрижно щастие. Било то любим човек или годините на младостта, рано или късно всичко има своя край.

Мисълта за тази неизбежна загуба, колкото и малко да трае тя, е един вид подсъзнателна "подготовка". Опита за предизвикване на чувството, което ще изпитаме в момента на тази загуба винаги фигурира в тези дълбоки и мрачни мисли, породени от най-искрените нижки на безграничното ни въображение. Да се примирш със загубата, преди тя да е факт, когато няма дори най-малки подозрения за нея. Даа, това е последната крачка, последната стъпка към перфектността, съвършенството. Научим ли се на това, какво друго бихме могли да искаме? Именно това умение е една от най-големите тайни на живота, да преодолееш смърта, преди да си се сблъсквал с нея.

Йода е прав. Човек трябва да се опита да приеме истината и да превърне страха в оръжие срешту самия "НЕГО".