четвъртък, 14 юли 2005 г.

Лекокрила

Ех, а бях тръгнала да си плащам патентния данък...Но имаха почивка и аз реших да се помотая из книжния пазар. Покрай една сергия за стари книги се загледах в "Трудно е да бъдеш бог". А то под нея, не щеш ли, "Приключенията на звездния навигатор Пиркс". А отдолу "Марсиански хроники". И още една, за Ийон Тихи. И две на Робрът Хайнлайн...И Робърт Шекли...Ами, накупих си ги всичките. А после в банката служителката със съчувствие ме погледна как си преброих последните пари за да платя за превода. Останаха ми точно 60 стотинки (за Ескимо Класик). Чувствам се лекокрила.

3 коментара:

nikolay каза...

Мммм, аз сега точно "Трудно е да бъдеш бог" чета. И май наистина е трудно.

Като те чета - и на теб не изглежда да ти е лесно, но защо ли нещо като щастие лъха от думите ти... (:

Случайна каза...

Тази книга съм я чела много отдавна. Толкова отдавна, че почти не помня за какво се разказва. Което е хубаво, понеже ще си я чета пак с кеф и любопитство:) А за щастието...прав си. Когато се скитам по улиците и раницата ми тежи от книгите които съм си купила току-що...мммм...напук на физическите закони ми идва да хвръкна:)
Мисля че всеки си е мечтал поне жеднъж да се озове на "Славейков" със една много голяма сума пари, дето не му трябват и да си купува всяка книга която си хареса, и още и още....и тази и тази...И...всеки го е правил в известен смисъл, макар парите да са му трябвали:))))

Григор каза...

Николай: Книга, която е възпитала (да не кажа създала) доста мои познати, а също и мен...

И не е лека за четене. Но дава... Много.

А иначе, за книгите - ето защо е нужно изкуството да е свободно. :-)