вторник, 27 септември 2005 г.

Матриархат

Матриархат. Не бях се замисляла какво точно означава това. Мислех си, нещо като патриархата, само дето жените са шефовете. Но с една малка разлика. Една майка винаги е сигурна кои деца са нейни, затова няма нужда да държи под око, да затваря, или да обързва с обществени задължения за вярност мъжа си, за да е сигурна че децата, за които се грижи са нейни. Защото, няма какво да се лъжем, цялата структура на семейството и обществото идва от невъзможността на един мъж да е сигурен той ли е баща на детето, което жена му ще му роди. Оттам и прословутият двоен морал, девствените булки, оттам пък табутата в секса, които касаят и мъжете и жените, обвързването на семейството със секса и любовта. Цялата каша в която сме забъркани и понякога дори не забелязваме, било поради вродено лицемерие, било поради навика да правим компромиси. Знам че времената се менят, но традициите определено се менят много по-бавно от нравите. И лишените от съдържание обществени правила са още по-мъчителни и смазващи. Да, тъпо наистина, само дето не е измислено нещо по-добро. А може би е било измислено? Гледах някога си, сигурно преди година, един научно-популярен филм за живота и обществената организация в няколко малки села в Тибет, мисля. Оттогава не мога да си го избия от главата. А ето за какво се разказваше:

Тези няколко села се намират във висока и почти недостъпна част на планината. Допреди няколко години са живели в почти пълна изолация от останалия свят. Запазили са традициите и нравите си от столетия, може би хилядолетия... Там цари матриархат. Семействата са големи. задружни, както е в много бедните общества. Глава на семейството е майката. Тя живее със своите деца - синове и дъщери. Баща няма и няма такава институция като баща. Когато семейството се разрастне прекалено много, понякога едната дъщеря се отделя в ново семейство заедно с децата си и някои от братята си. В селото има една обществена постройка, за която се грижат всички, строят, поправят, обзавеждат. Живеят много много бедно, така че нямат нужда от кой знае какво. През деня работят много усилено, защото прехраната се изкарва трудно. Вечер всички които имат желание, се събират в тази постройка, говорят си, пеят, танцуват, веселят се, ухажват се. Мъжете ухажват, жените избират. В постройката има и много стаи, наречени стаи за любов. Двойките, които са се харесали се усамотяват в тези стаи, за да са заедно. Няма правило кой с кого да бъде всичко зависи от взаимното желание. Някои двойки се запазват с години, но е рядкост. Когато жената забременее, цялото и семейство се радва, понеже ще имат бебе. Братята и се радват защото го приемат като свое дете. Децата се отглеждат от цялото семейство, а ролята на бащата във възпитанието поемат вуйчовците. Жените в повечето случаи не знаят кой е бащата, а и това няма никакво значение . Семейството им се увеличава и укрепва, това е важно. Човек се ражда, живее и умира в едно семейство. Работи през деня за благото му, грижи се за останалите членове, които са му кръвни роднини и с които е порастнал. През нощта, ако има желание, се отдава на мимолетната си страст с друг човек, така естествена и разбира се, така нетрайна, че няма какво да се обсъжда. Разговаряха с една жена, попитаха я, добре де, ти се виждаш вечер с някого, правиш любов с него, не ти ли се иска понякога да живееш с него и през деня, да бъдете семейство? А тя погледна с такова изумление и каза: Че защо? Аз си имам семейство! Освен това, за какво ми е през деня? През деня се работи. Хм, логично, нали? На колко от вас не се е случвало да се лутат в противоречията между работа, любов, желание за уют, страст, секс, нужда от спокойствие и какво ли не още, които семейството ни поднася?
И, последно, за тези на които им се изправиха косите от думата "матриархат" ще кажа, че в това село основно работеха жените. Те носеха дърва, въртяха домакинството. Смееха се и казваха че техните братя са малко мързеливички, но такъв е обичаят. Пък и мъжете се уморявали повече вечер.
Хубаво нещо е матриархатът...

неделя, 25 септември 2005 г.

Есен

Винаги се опитвам да гледам на есента позитивно, макар че малко ме натъжава. Но от друга страна носи някакъв нежен покой. Днес се зачетох в стари логове и намерих неща, което съм писала миналата есен:
" С наслада се оставям капките да се стичат по лицето ми. Наистина, студено е, но някак по-истинско. Дъждът ще измие лятната мръсотия. Приглушената красота на света ме омайва...."
Днес не държа толкова да ми е студено. И лятото ми не е било толкова тъжно, че да се радвам на края му. Но се опитвам да се усмихвам на багрите, макар и пастелни, да не кажа кални, на моменти:) Исках да напиша още много неща, но смяната на темата на блога ми отне всичкото време. Надявам се да ви хареса, положих толкова старание:) А ако някой успее да ми каже защо свети онази празна лента долу, обещавам да го черпя бира или каквото там, ако ще и дa се наложи да му я пратя с DHL, заклевам се:))))

сряда, 7 септември 2005 г.

Photoshp vs GIMP !

Всичко започна от една закачка със Сашо, че Фотошоп можел повече от Гимп. И обзалагането "ха да видим пък!", и едни снимки, които беше обработил и ми пратил с текст "1:0 за Фотошоп". Така се роди нашият малък конкурс. Аз пък се амбицирах и направих една малка страничка, където да си слагаме резултатите. Те са повече от скромни, понеже и двамата сме пълни аматьори. Но когато има вдъхновение,макар и неодстатъчно умение, винаги е интересно. Оригиналните снимки са си наши, поради липса на друг материал.
Можете да видите докъде сме я докарали тук. Кoнкурсът ни е отоврен, така че сте поканени да се включите. Изпратете ми оригиналните и обработени снимки на neustoimo at yahoo dot com. Наградите са изцяло морални и естетичски;)

PS: В Експлорер страничката не се виждала като хората. Не съм изненадана. Сигурно z-index-и те го правят нещастен. Ако съм на кеф ще се опитам да го кандърдисам да я показва. А иначе - сори. Даже и да сте с Уиндоус има чуден Файърфокс за Уиндоус, така че не се колебайте! :))))

събота, 3 септември 2005 г.

Очевидно

Често си спомням един въпрос от някаква радиоигра, на който съм забравила дажа половината от отговора. Но запомних по-ценната половина. Въпросът беше "По какъв повод и от кого е изречена репликата: 'Но, моля ви, всеки глупак знае, че желязото потъва!' ?" Отговорът беше: "От кралица Някоя-си към английския инженер сър Еди-кой-си по, повод предложението му да строи кораби от желязо. "
Очевидно, нали!?

петък, 2 септември 2005 г.

......

"Приятелите идват и си отиват, неприятелите се трупат..."

четвъртък, 1 септември 2005 г.

За загубиш и да спечелиш

Напоследък като играя волейбол само падаме. Понякога грандиозно. Лоша форма. И после лош вкус в устата. Примесен с пясък:). Поражението е неприятно. Най-вече заради хората с които си играл. Обаче е добре да падаш понякога. Амбицира. А и те размисля.
За ужас на треньорката ми някога, аз повече си падах по играта, отколкото по победата. Победите.. не знам какво да ги правя.