Матриархат. Не бях се замисляла какво точно означава това. Мислех си, нещо като патриархата, само дето жените са шефовете. Но с една малка разлика. Една майка винаги е сигурна кои деца са нейни, затова няма нужда да държи под око, да затваря, или да обързва с обществени задължения за вярност мъжа си, за да е сигурна че децата, за които се грижи са нейни. Защото, няма какво да се лъжем, цялата структура на семейството и обществото идва от невъзможността на един мъж да е сигурен той ли е баща на детето, което жена му ще му роди. Оттам и прословутият двоен морал, девствените булки, оттам пък табутата в секса, които касаят и мъжете и жените, обвързването на семейството със секса и любовта. Цялата каша в която сме забъркани и понякога дори не забелязваме, било поради вродено лицемерие, било поради навика да правим компромиси. Знам че времената се менят, но традициите определено се менят много по-бавно от нравите. И лишените от съдържание обществени правила са още по-мъчителни и смазващи. Да, тъпо наистина, само дето не е измислено нещо по-добро. А може би е било измислено? Гледах някога си, сигурно преди година, един научно-популярен филм за живота и обществената организация в няколко малки села в Тибет, мисля. Оттогава не мога да си го избия от главата. А ето за какво се разказваше:
Тези няколко села се намират във висока и почти недостъпна част на планината. Допреди няколко години са живели в почти пълна изолация от останалия свят. Запазили са традициите и нравите си от столетия, може би хилядолетия... Там цари матриархат. Семействата са големи. задружни, както е в много бедните общества. Глава на семейството е майката. Тя живее със своите деца - синове и дъщери. Баща няма и няма такава институция като баща. Когато семейството се разрастне прекалено много, понякога едната дъщеря се отделя в ново семейство заедно с децата си и някои от братята си. В селото има една обществена постройка, за която се грижат всички, строят, поправят, обзавеждат. Живеят много много бедно, така че нямат нужда от кой знае какво. През деня работят много усилено, защото прехраната се изкарва трудно. Вечер всички които имат желание, се събират в тази постройка, говорят си, пеят, танцуват, веселят се, ухажват се. Мъжете ухажват, жените избират. В постройката има и много стаи, наречени стаи за любов. Двойките, които са се харесали се усамотяват в тези стаи, за да са заедно. Няма правило кой с кого да бъде всичко зависи от взаимното желание. Някои двойки се запазват с години, но е рядкост. Когато жената забременее, цялото и семейство се радва, понеже ще имат бебе. Братята и се радват защото го приемат като свое дете. Децата се отглеждат от цялото семейство, а ролята на бащата във възпитанието поемат вуйчовците. Жените в повечето случаи не знаят кой е бащата, а и това няма никакво значение . Семейството им се увеличава и укрепва, това е важно. Човек се ражда, живее и умира в едно семейство. Работи през деня за благото му, грижи се за останалите членове, които са му кръвни роднини и с които е порастнал. През нощта, ако има желание, се отдава на мимолетната си страст с друг човек, така естествена и разбира се, така нетрайна, че няма какво да се обсъжда. Разговаряха с една жена, попитаха я, добре де, ти се виждаш вечер с някого, правиш любов с него, не ти ли се иска понякога да живееш с него и през деня, да бъдете семейство? А тя погледна с такова изумление и каза: Че защо? Аз си имам семейство! Освен това, за какво ми е през деня? През деня се работи. Хм, логично, нали? На колко от вас не се е случвало да се лутат в противоречията между работа, любов, желание за уют, страст, секс, нужда от спокойствие и какво ли не още, които семейството ни поднася?
И, последно, за тези на които им се изправиха косите от думата "матриархат" ще кажа, че в това село основно работеха жените. Те носеха дърва, въртяха домакинството. Смееха се и казваха че техните братя са малко мързеливички, но такъв е обичаят. Пък и мъжете се уморявали повече вечер.
Хубаво нещо е матриархатът...
15 коментара:
всеки от нас е минал (и ще минава отново) през терзанията - дали семейство, ако да сега ли, ако не - за сметка на работата ли и така до без край. добре са си го направили в това село. платон например е бил против частната собственост, в това число и жените с децата. те също трябва да са общи според него за да заздравее връзката им с държавата. а в това село каква ли е била идеята??
Хехе, Случайна, отново ми даваш тема за размисъл, и то каква!
А какво ще кажеш за топлината и удоволствието да се гушнеш в някой вечер след изморителния ден? Не е ли това вид анти-стрес терапия?
Знам, че любовта и страстта утихват с времето, но пък дават път на много други неща. И ако партньорът ти успее да извоюва пълното ти доверие и се превърне и в най-добрия ти приятел, какво повече можеш да искаш?
напълно нефункционално ми се струва тази форма на съжителство, особено за съвременните общества, където все пак не е само работа на полето и вечеринки.
а може би и затова не е оцеляла много-много.
а и като цяло...мисля си, че за мен ще бъде важно, ако някога имам деца, кое дете е моя плът и кръв. не виждам защо мъжът се поставя на заден план, когато става дума за родителство. бащинството също играе важна роля в развитието на човека. аз лично имам здрава връзка с баща си и не мога да го възприема другояче.
и не..не че мъжете са лоши родители, има лоши майки и то не малко. всичко опира до човека си мисля. стереотипите тук са лесен начин за извинение и нищо повече.
а днешно време в по-съвременните и наясно със себе си семейства не става дума нито за матриархат, нито за патриархат, а за децентрализация от образа на който и да е от двамата родители.
Всеки един "-архат" е хубав, когато си отгоре, и не се замисляш над това.
Според мен съвременното семейство се мъчи да подсигури на бащата възможността да знае, че децата му са негови, именно защото майката по начало знае, че децата й са нейни. Нещо като поправяне на една природна несправедливост. Точно както пък бащата се грижи (в добрия случай) за тежките и неприятни неща, дори ако идват като проблем от майката, а при развод е длъжен да плаща издръжка, ако децата останат при майката. (Обратното важи само на теория - знам немалко случаи, когато при развод децата са оставали при бащата, но още не зная случай майката да е плащала издръжка.)
Интересна в това отношение е установената в САЩ практика. "Правилното" по представите на обществото положение е, че бащата издържа семейството, а майката гледа децата. Майката има приоритет пред бащата върху децата, при развод ги взима със себе си, и т.н. Фамилията, която носят те, обаче е тази на бащата... Може много да се спори дали това е справедлив баланс, и дали всяко нещо в него е на правилната страна - но не може да се отрече, че поне е търсен някакъв баланс между ролите в семейството.
В едно общество, в което мъжът априори е лишен от правото да знае кои са неговите деца, е абсолютно нормално той да е мързелив и дезинтересиран от грижа за семейството. (Всъщност, ако има капка достойнство, нормалното е да се вдигне оттам и да потърси друго общество, което му признава това право.) Жените в такова общество смятат за нормално и редно мъжете да не знаят кои деца са техни. Предложете им обаче те също да не знаят кои деца са техни - не е трудно технически - и повярват ли ви, че ще го направите, ще чуете вой до небето. Което според мен изчерпва темата напълно и докрай. И обяснява защо тези общества се срещат само в малки изолирани селца, и най-вече защо и там са на отмиране.
Изобщо, така нареченото "малцинствено" мислене е много сладко, и за съжаление, дори умни хора не винаги се усещат навреме защо. А причината е, че то е дискриминация под маската на анти-дискриминация. (Погледнете например претенциите на някои малцинства, че били дискриминирани, и затова имат право на неща, на които другите нямат право.) То не се задоволява с получаването на равни права - то иска обръщане на правата. Иска не равнопоставеност, а то да язди другия, както той (в неговите представи) го язди сега. Аргументите не го интересуват - то иска да господарува над роби, на практика, веднага, и който не приема това, му е враг.
Затова и за мен лично този тип мислене е диагноза, и срещу него не предлагам аргументи, а предписвам лечение.
lemon: Ами, хм едва ли някой в това село е мислилл каква е идеята. Жените и децата не са обща собственост, нито пък мъжете. Просто, това което ме впечатли, е начинът на разделяне на семейството от любовта, без това да е болезнено или разрушително. Всеки има нужда от backup. От сигурна и устойчива структура зад гърба си. Нещо неизменно и предано. Мисля че в съвременния начин на живот, да създадеш семейство, което да те подкрепя, опирайки се на лотарията с любовта...е много по-неразумно, да кажем. Именно в това е разликата. Там никой не се пита да има ли семейство или не. Там просто си имаш семейство от раждането. И го имаш до смъртта си. А дали ще се влюбваш, колко пъти и в кого, си е съвсем друг въпрос.
hekata: Всъщност, доколкото си спомням от филма, те си се гушкат цяла вечер. Само сутринта се връщат да работят при семействата си. А колкото до претворяването на чувствата с времето.. съгласна съм, че моеж да станете приятели с партньора си и да се радвате на тиха подкрепа, но това означава забрана завинаги да се влюбваш отново. Или означава да платиш с огромни катаклизми в живота си за този кртакотраен лукс, както и да нараниш много хора, включително и децата си. Другият вариант е да заживееш в кротка апатия, блокирайки общуването с противоположния пол, за да не стане белята. Да заместваш, рационализираш и подтискаш нуждата от свежест, от онова усещане че дъхът ти спира. Да се превръщаш ден след ден в невротичка, моралистка, дебелана а вероятно и трите заедно. Омъжена съм от 8 години и знам за какво говоря.
Z: Ами, може би не съм била много ясна. Там детето има това което ние бихме нарекли баща. Но биологически това са братята на майка му. Те са мъжете които го възпитават и към които то е привързано. Ако искаш да вкараме малко математика...детето на сестра ти е 1/4 твоя кръв. Ако имаш внуче, то също е 1/4 твоя кръв. Нали можеш да си представиш колко един дядо обожава внучетата си, колко всеотдайно и пълноценно може да се грижи за тях(стига да не му пречи възрастта, разбира се). Мисля че ти се поддаваш на стереотипите. Всичко е във начина на мислене. Днес има много много деца, които са доста далеч от бащите си, понеже семейството се е разпаднало, зради друга любов, или просто несъвпадение в целите и интересите. Това че бащите знаят коиса децата им и мислят че трябва да са до тях
но не могат, понеже не могат да го разкъсат това дете...не е ли по-мъчително и глупаво. Иначе съм съгласна че при съвременния начин на живот се разпадат всякакви връзки и семейни и какви ли не. Но това не пречи хората да се възпитават в старите ценности и да бъдат карани да се чувстват постоянно подтиснати и объркани.
Григор: Хм, доктор Гачев, това беше много грубо. Аз, както се вижда, на никого не се опитвам да налагам нищо. Просто споделих впечатленията си от срещата си с едно обществено устройство, което ми се стори по-смислено. Напълно разбирам, че модели на мислене, които са вкоренени от най-ранно детство, не биха се променили ей така, нито пък се каня да отнемам на някого децата. Освен това, може да спорим с часове за великата система със силния и могъщ съпруг, дето издържал семейството си, дето плащал издръжка при развод и други подобни глупости. В Щатите, може би. Ама и там е една дивотия...няма да се впусна в спор, но определено ще кажа, че моделът на семейство, който се смята за традиционен е изключително непрактичен, остарял и създава предпоставки за половината от емоционалните и психически проблеми в съвременното общество.
И в заключение, макар и грубо, ще си позволя да кажа, че преди да предпишеш на някого успокоителни, за да спре да си въобразява че има кокоши трън, може би е добре да се опиташ да походиш в неговите обувки?
Важност не придавай на собствените мисли. Не си ли само личност?
Истината няма да те озари, в най-добрия случай, ше те нарани.
Съветът е добър. Чувал съм го неведнъж.
Уви, като правило е било в случаи, когато много добре знам как се ходи в обувките на другия - но той не знае, че аз го знам. И сблъскам ли го с това познание на практика, си спечелвам най-често доживотен враг...
Така че предпочитам да си остана глупав и авторитарен нахалник, който не ще да приеме чуждото мнение. В края на краищата, въпреки че съм мъж, и аз имам право на свое. Може би.
Разбира се, че имаш право на мнение. Не разбирам защо дискусията се изроди пак във война между половете. Става дума за нещо съвсем друго. Мисля че и мъжете и жените са еднакво ощетени от съвременния вид на семейството.
Не става дума за война между половете - поне аз изобщо не си представям нещата така.
Говорех за малцинственото мислене, защото съм го виждал как превзема умни и свестни хора, и им изпива акъла. Научил съм се да се боя от него. И ако трябва да говоря като лекар :-), не харесвам болестта, но болният ми е мил.
А колкото до ощетяването от съвременния вид на семейството - не ми се вярва, че има един вид семейство (или както наречеш формата на съжителство на половете), който да не ощетява значителна част от хората. Просто хората са различни - едни искат едно, други друго. Може би е добре да няма един строго установен тип, а всеки да подбира свой, по свой вкус. И да се надява, че ще срещне човек, който да споделя същия.
a ti sluchaina zashto si se omujila za muj koito ne hareswash?
spored men problema na horata e v tova che si mislqt che vinagi trqbva da budat zadovolqwani. sluchaina, shtom ti ne si dovolna ot polojenieto v koeto ste s muja ti, toi sushto ne e dovolen sus sigurnost. ne che iskam da ti davam nqkakvi brachni suveti, no jenata e tazi, na koqto prirodata e darila sposobnostta da se griji za nastroeniqta w semeistvoto. ti si gubish vremeto da mechtaesh za neshto, koeto ne e vmesto da razcufvash tam kudeto si posadena :)
anonimous:Не че тук точно е мястото да разказвам за смейния си живот, но за протокола ще т кажа че се омъжих за голямата си любов. Не бях обичала и не знам ще обичам ли някого толкова много, както мъжа си. Онова чувство, че искам да живея ден след ден до него и искам да умра в същата минута в която и той. Това не се описва с думи. И е още по -страшно да виждаш ден след ден как любовта се превръща в навик и трепетът в отегчение. Сигурно щях да си помисля, че аз съм сбъркана и нещо не правя както трябва, ако не бяха разговорите ми с много познати и непознати жени и мъже, от които забелязвам, че здравите семейни крепости са всъщност яйчени черупки, заздравени с само с лицемерие, затваряне на очите, компромиси и липса на по-добър избор.
Това че виждам нещата през стереотипите и не си давам труд да се преструвам прави ли ме лош човек?
ne :)
naprotiv. pravi te samo egoist. i v karina smetka, zashto e nujno neprekusnato da izpitvash edno i sushto chuvstvo i kogato to si otide tova da e tujno? za protokola da kaja samo, izglejdash mi mnogo razumna jena, koqto precenqwa neshtata sus sobstveniq si mozuk, ili pone se staraesh da e taka. mnogo shte se radvam ako se zapoznaem nqkoi put.
Ужас, ужасно стар пост, но сега го видях и много ми се прииска да кажа само, че не съм никак съгласен с теорията, че семейството е само заради това башата да знае кои са децата му. Приличам на баба си по бащина линия толкова много, че е невъзможно да е съвпадение, а дъщеря ми като малка приличаше невероятно много на мен, няма как да се усъмня. Рядко децата са чак толкова различни от нас, че да не е сигурно кой е башата.
Иначе съм с 11 годишен брак - мисля че знам защо го има и мисля че не е лицемерие това което ни държи заедно макар любовта да не е същата.
Публикуване на коментар