сряда, 27 юли 2011 г.

Aромат на диви ягоди

Малки, невзрачни, а докоснеш ли се до тях, уханието изпълва сетивата ти. Оскъдни и трудни за намиране. Искрящи скъпоценности сред мрачната гора.

Споменът за Рила е като аромат на диви ягоди. Толкова скали, прах, прежурящо слънце, брулещ вятър и проливен дъжд. А аз си спомням щастие и покой. Толкова отдавна не бях била себе си, че бях забравила коя съм изобщо. Там се намерих. Не знаех че мога да бъда цяла. Истинска.
Скалите над езерото са още в сънищата ми. Събуждам се и ми трябва време, за да осъзная, че това над мен е глобусът на лампата, а не луната, и че няма звезди над мен, а таван. Искам си звездите...

Но няма диви ягоди в града. Само ягодов сладолед на Нестле.