понеделник, 23 май 2011 г.

Под безразличните звезди...

Звездите блещукат горе - нито ласкави, нито враждебни. Огънят е догорял и в безлунната нощ цялото великолепие на небето се стоварва върху мен. Аз съм малка мечтаеща прашинка под безразличните звезди. Познавам ги толкова добре, гледала съм ги от терасата, гледала съм ги от скалите, гледала съм ги между дърветата в планината, гледала съм ги от брега на морето. И всяко съзвездие ми навява спомени...А те не знаят за мен:) Аз съм прашинка и ми харесва. Тиха и незабележима дишам в тъмното, рисувам в ума си цветни феерии, летя и се потапям, и обичам безразличните звезди. Защото знам, че ако ме познаваха, щяха да ме обичат и те...

събота, 7 май 2011 г.

Омърсена и пречистена

Семейство приятели минаха през Русе и ме помолиоха да им покажа прочутите скални манастири наоколо. Заведох ги на Басарбовския манастир, който е действащ.

Посрещнаха ни красиви порти, чиста и поддържана градинка с цветя, каменна маса с изсечен кръст и чешма. По стълбите слезе монах и с мазен гласец ни покани нагоре към параклиса. Стълбите са красиви, с нови лакирани красиви дървени парапети. Отвсякъде струи подреденост и поддържаност. Прилича повече на хотел в старинен стил, отколкото на обител на духовността. Монахът ни въведе в параклиса, прекръсти се някак делово, сложи пред нас някаква паничка в случай че искаме да оставим приношение. ПОсле каза, че днес на празника помазването е безплатно и ни запомазва наред, мажейки по челата с някакъв рол-он с нещо мазничко и миришещо на евтин одеколон. Мац-мац на кръст, подава ръка за целувка и айде следващия. После ни подреди къде да се покланяме и да целунем някакви мощи и пак на показа паничката в случай че искаме да направим приношение. Направихме. После ни заведе в другата стаичка. Там имаеш спретнато магазинче и божият човек седна делово зад щанда и запоказва това и онова. Аз си излязох, че ми дойде в повече святостта. Моята приятелка, освен че накупи на децата разни гривнички и грозни икони, вероятно правени в Китай, успя междувременно да поръча да запишат имената им за споменаване в някакви си молитви. Тарифата е 5 лв. Изчаках я навън, борейки се с поривите на гадене от мазната миризлива гнус по челото ми и цялата обстановка на търговийка и еснафски разкош наоколо. Едва издържах да излезем от поддържаната градинка с красивите цветенца и новичките дървени парапети. Брррррр.

Качихме се в колата и ги помъкнах на скалите наблизо, където се катерим. Там също са живели монаси в издълбани от тях пещери. Посрещнаха ни дружелюбното и вечно гладно куче на пазача и гущерите по скалите, коприва до кръста и трева, цялата в едри капки от скорошния дъжд. Дърветата и тишината на реката. ПОкатерихме се да видим мястото, където има издълбана килия и каменен стол в скалата. Просто и примитивно. Истинско, прашно. После се качихме по пътеката горе на скалите. Трвата се люлееше до нас - мокра и сияеща от слънцето. Намокрих си ръцете в нея и започнах да мия челото си, лицето. Поех си дълбоко дъх и исках цялата да се окъпя. Стана ми леко и весело. Потопих си пак ръцете в морето от трева и пак си измих лицето и най-вече челото, където още усещах гнусния отпечатък от фалшивото помазване. Измих всичко и седнах горе на скалите, заедно с децата и приятелката си. Те изглеждаха оживени и възбудени, смяхме се, ядохме зелени сливи, взирахме се в далечината. Реката блестеше долу- омайна змия сред зеленото на дърветата и скалите на каньона се издигаха кръшни и смайващи...

Всеки търси Бог по един или друг начин и често той не е там, където очакваме. Няма го в празните очи на иконите, няма го в бездушните напеви на поповете, няма го в суетните китни манастирчета, няма го в свещичките и покривчиците на олтара.
Бог блика в изивиките на всяко дърво, струи в светлината на слънцето, таи се в скалите и се разлива в капките роса.
И най-вече - сияе в нас и никой, освен нас самите, не би могъл да ни го отнеме.

четвъртък, 5 май 2011 г.

Приоритети

До един момент от живота най-важното в списъка "да не забравя" за планина са прзервативите. От един момент нанатък - наколенките:/

понеделник, 2 май 2011 г.

В неделя сутрин

В неделя сутин градът е пуст. Тук-там в кафетата хора с кръгове под очите жално пият кафе. Някаква компания се прибира на зиг-заг сред пияния смях на момичетата. Унил човечец мете улицата пред магазините.
В неделя сутрин паркът е оживен. Възрастен човек прави лицеви опори на една пейка. Няколко жени се разхождат с бърза стъпка. Колелета профучават. Друг човек върви сред дърветата, приближава се до някое, долепя се с гръб до него, стои така известно време и отива до следващото. Някой прави гимнастика в тревата. Някой тича по алеята. На корта играят тенис.

Защо съм си мислила, че няма хубави хора в този град? Ето ги, всичките - в парка в неделя сутрин.

неделя, 1 май 2011 г.

Как се става дебела

"Целува ми се, пролетта минава през вените ми. Тича ми се, прегръща ми се сред дърветата. Целува ми се."
"Знаеш, че не може така"
"Целува ми се, защо трябва да е сложно?"
"Защото е сложно"
"Целува ми се, не мога повече, лошо ми е"
"ЯЖ!"
- Един шоколад, ако обичате...
"Така е по-добре, малко по-добре"
"Виждаш ли"
"Целу.."
- Един сладолед, моля!
"Не ми пука за нищо...за нищо...за нищо..."
- Два шоколада, моля. И един сладолед.
"Тъмно е"
"Но поне не боли"
- Още един сладолед...