сряда, 21 ноември 2007 г.

За салсата, тъпаците и златните нишки на света

Е, сега тука вече станахме на кълбо.
Заговаря ме в нета някакъв си господин, на който целият му профил е в танци че танци. Малко пресилено ми прозвуча, но си викам, така го чувства човека. И аз много обичам танците. Поговорихме, каза ми къде има салса парти в Русе, обсъдихме някои стилове, които харесваме и не харесваме, и за мен общуването ни беше приключено.
Но не би. Ден след ден едно и също в кю-то. "Как си танцьорке, ще танцуваме ли, танцьорке, ама ти май не си уверена в себе си" Аз просто не му отговарях, като най-учтива форма на показване на липса на интерес. Никак не обичам да съм груба и това ми е грешката в живота. Но той продължи да ме засипва с обяснения и излияния, за танците, за "тренировките" на които ходи. Засипа ме със страшни термини като "кюбан" и "руеда". И ми прати линк към форума на един салса клуб във Варна, където е писал, да прочета и да знам как да се държа по салса партита. Малеееее. Че като го почнах. Около една страница му написах, с мнението си за него и такива като него. Само дето не ми мина и ми напира отвътре да кажа мнението си и тук. Защото ми ПИСНА от "салсероси" и всякакви идиоти.

Аз много обичам да танцувам. Обожавам и латино танците. Бях ужасно щастлива, когато се нароиха толкова много салса клубове във Варна. Радвах се че има латино дискотеки, латино-партита. Че мъжете се учат да танцуват и всякакви такива. Но като ходех на тези партита и си общувах с хора, които танцуват, все по-малко и по-малко ми харесваше там. Скоро осъзнах в цялост какво мисля по въпроса.

Танците са полет. Сливане с безкая, улавяне на трептенията на света.Вече съм писала как го чувствам. И мисля че не съм само аз. Това е необяснимо и не подлежи на систематизация. Танцът е един от малкото останали начини, да станеш истински, за малко.
Но какво се случва с танците сега. Някакви хора решават да направят добро и да учат другите да танцуват. Танците и се учат, това е вярно. Поне в началото. И жените, които са по-чувствителни и ефирни, инстинктивно усещайки че ТАМ има нещо специално, истинско, бленувано, търсено, хукват на салса, примерно. Мъжете пък, един от друг научават, че там има много мацки и също се записват, че може пък да падне нещо. И в цялата суматоха, вместо да намерят пътя към усещането на света по един по-хубав начин, хората занасят там цялата си мръсотия, евтините свалки, клюките, снобарията, превземките, суетата. И от танца не остава нищо. Виждала съм много двойки да се въртят по дансинга, така правилно стъпвайки и в същото време няма никакъв танц в тяхното движение. Като програмирани машини. Мацките внимават да си правят правилно фигурите, за да ги канят пак мъжете, мъжете пък се надуват как добре въртят партньорките си насам натам. Сякаш казват "А, видяхте ли, а?" Понякога, много рядко, виждам двойки влюбени, които са двамата заедно, пренебренгали правилата и стъпките и общуващи и сливащи се един с друг. И това е радост за очите:)

А, а въпрсоният тъпак, който провокира този пост, ми каза: "Ти май си от жените, които не обичат да ги водят". Май да, бате. Всеки, който ме познава ще ти го каже. Един мъж може да ме "води" само ако ме погледне в очите, остави ме да танцувам, и тогава аз сама ще поискам да се слея с него, да последвам стъпките му и да им дам красота, цялост и сияние.

вторник, 13 ноември 2007 г.

Да танцуваш върху сапунен балон...

"Някои светове изглеждат така съвършени, цялостни и прекрасни, че е трудно да се повярва как могат да се разпаднат само от един повей на вятъра."


Из "Размисли върху сапунените балони"

петък, 9 ноември 2007 г.

Смятай лесно...

Аз обичам математиката и ми се струва, че и детето ми има заложби за математика. Но образователната сиситема може да те откаже от всичко. Сега се учат да събират и изваждат трицифрени числа. Първото което не разбирам е защо ги карат да пишат числата едно до друго, вместо едно под друго, когато съвсем ясно се вижда кое с кое се събира и вади. И понеже сигурно и на авторите на учебниците им е ясно че е трудно да се смята така, ето следната простотия:

Смятай лесно!
367-229
______________

367-200=167
167-20=....
...-9=....
______________
367-200=.....


Синът ми, който спокойно може да си сметне горната разлика се пули и гризе химикала, какво да смята...Опитвам се да му обясня защо резултатът е същият, ако се смята така. Съвсем логично ме пита, кое му е лесното, тогава. Аз не знам, ама какво ли ми разбира на мен главата от педагогика.
А на вас, ако ви се наложи да си извадите две трицифрени числа, вече знаете един по-лесен начин. Успех!

сряда, 7 ноември 2007 г.

Фотограф

На скалите на Басрбово сме с приятели. Гого, който е фотограф на най-големия русенски вестник и има, не съм сигурна една или две, награди от конкурси на Нешънъл Джиографик, снима ли снима. Снима и сина ми, докато се мъчи да се разтяга на тревата. После му показва снимката, Ники я поглежда одобрително, и му казва сърдечно. "Браво, бе, аз така като те гледам, някой ден ще стане фотограф от теб!"

петък, 2 ноември 2007 г.

Подслушано

- Аз май много скоро ще му се разсърдя на мъжа ми.
- Защо? Ядосва ли те?
- А, не.
- А защо ще му се сърдиш?
- Ами, така, аз от време на време му правя профилактика, да не се отпуска....