сряда, 25 януари 2006 г.

Фиеста

Студено било, гадно било, проблеми съм имала...Таакааа лииииии?????
Дискменът в джоба, силата на звука на 25. Всъщност пържа риба в кухнята. Има ли значение къде съм? Танцувам. То няма значение и какво танцувам, ама в случая е кючек. И през идиотските пластове бетонен кофраж, и през сивата пелена на облаците, и през миризмата на риба, и през цялата лудница, минават онези нишки светлина, които така добре познавам. Особени и трептящи, нещо като лъчи, но по-скоро паяжина. Трепетна светлина. Пронизват ме, събирайки сили от синхрона си с мен. Промъкват се и ме превземат, минават по гръбнака ми, карат ме да изправя глава и сиянието им избликва в усмивката ми. И в трептенето на ритъма усещам целия свят. Изпълва ме до върховете на пръстите. Движението поражда трепет, а трепетът поражда движение. Като предчувствие за оргазъм. Стихия...
Рибата малко загоря. Но съвсем малко.

3 коментара:

Вени Г. каза...

Това, което описваш, нетехнологичните общества го познават отдавна, а ние, "цивилизованете", го откриваме сравнително отскоро. Нарича се медитация :) Конкретно случая ти си използвала танца като средство за медитация.

Григор каза...

Йес! :-)

Случайна каза...

Вени: Ама аз си мислех че медитацията е едно такова, дето седиш отпуснато и гледаш някоя свещ. А танцът прилича повече на секс.