неделя, 8 януари 2006 г.

За какво си говорят хората

Хората говорят и говорят. Особено жените, но и мъжете също. За какво ли си говорят хората? Толкова много неща ли имат да си кажат? Бъбрят си в ICQ, jabber, IRC...Бъбрят си на кафе, по телефона. Наистина ли имат да си кажат толкова много неща? Аз говоря постоянно. с познати и непознати. Ня всякакви полезни и безполезни теми. Значителни и незначителни. По-често вторите. Понякога искам да пергърна някого и просто да си поседим. Иска ми се да докосвам всеки човек с когото обшувам. И секуалността тук няма нищо общо. Допирът на ръцете, на тялото, съпричастността, това е общуването. А не може. И само говоренето е разрешено, а даже и там си има правила. Колко целувки, прегръдки, смях, мълчание, държане на ръцете и рошене на косата са били изговорени. Да говориш безполезни и безсмислени неща е едва ли не изкуство, защото понякога не смисълът е важен, а вибрациите на гласа, който докосва друг глас. Буквичките, които се смеят в Кю-то. Объркани и нестройни, натоварени с така важната и несвойствена задача да предадат обичта ти на света, все едно какво казваш. Понякога ми се плаче от безсилие. И ето, седя си сама, съвсем сама и ви говоря ли, говоря...

2 коментара:

Теди каза...

Говори,аз ще те слушам.Толкова се уморих от говорене,че сили не ми останаха.Говорене на вятъра.Или говорене със себе си.Днес предпочитам да слушам ,и да не казвам нищо.Да не обяснявам защо и как се чувствам.Искам да ме разбират без думи.А не са се още научили.....

alhimikat каза...

4estno kazano, i na men ponqkoga mi se pla4e ot bezsilie, no mislq si, 4e ako sme silni i pobedim jivota, govoreneto i ob6tuvaneto nqma da sa naprazni, a tezi koito 6te promenqt sveta. Ne to4no v konteksta na napisanoto ot teb, no me razvylnuva. Imam stotina 4oveka v ICQ listata, no razbiram 4e ne e tova na4ina....

kakto mi kaza edna (misleh si dobra) priqtelka skoro - ne e vajno da ima6 100 du6i v listata , a da ima6 nqkolko , na koito moje6 da
raz4ita6 (a az si misleh 4e sym izbral pravilnata posoka) ...