вторник, 10 януари 2006 г.

Да обичаш

Една клиентка ми разказва за сина на приятелката си. Голяма драма. Момчето учело в много престижен университет в чужбина. От две години. Но изведнъж заявил на майка си че не може повече да издържа там. И сега ще продължи следването си в подобна специалност в България. Далеч по-лошо ниво и нисък престиж. Как може, родителите му са такива интелигентни хора, трепят се тук, за да му осигурят бъдещето, което не са могли да имат. А всички знаят истинската причина да се върне. Новото му гадже. Тя учи тук. От няколко месеца са заедно и той заради нея иска да се връща. Майка му ако можеше, щеше да и издере очите. Така да обърква живота на детето и. А тя да беше някоя кой знае каква...Нито му е на нивото, нито нищо. Да, верно, много е лъчезарна и усмихната, хубавичка е, ама толкова ли няма други хубави момичета. Утре ще се разделят и ще я забрави, ама живота му никой няма да върне.
Тук, аз да си призная, казах нещо, което всъщност е вярно. Казах, че да, любовта идва и си отива, а професията и това какво си постигнал в живота си остава. Казах го и кимах съчувствено в огледалото, защото не ми е работа да се конфронтирам с клиентите си.
Обачеееееее!!!!! Обаче някаква особена дива радост избухна в гърдите ми. И на тоя пич ако можех, щях да му стисна ръката. И не да я стисна, а да я разтърся. И автограф щях да му искам. И снимка с него. И да му кажа, че за мен той е щастливец и герой. Даже и да се раздели с момичето си. Каквото и да стане. Защото не може на 20 да предаваш любовта. Защото любовта е най-важното нещо. Защото смисълът на света е в една усмивка. И понякога светът се срива, до основи. Но силата на живота неумолимо се прокрадва между руините, нагоре, и избуява в диви цветя. Нови, различни и все така прекрасни. И за да чуеш песента на времето, трябва просто да се оставиш да обичаш.

3 коментара:

Луноходов каза...

На 20 сме още момчета. Вярно има смелост момчето!

Възможността на мъжа да осигури на семейството си сносен живот е важен фактор за любовта и семейно щастие. Изживял съм го, изпитал съм го на гърба си. Мъжът трябва да е стъпил поне на второто стъпало от пирамидата на Маслоу(http://en.wikipedia.org/wiki/Maslow%27s_Pyramid) за да крои по-сериозни планове за съвместен живот с някой.

Вярно е и че не знам какво е положението на момчето, нито какво му лежи на сърцето - под въпрос е дали на негово място и аз не бих направил подобна безрасъдна постъпка. За момента обаче не съм съгласен с теб :)

Приятен ден.

Случайна каза...

Хем съм съгласна с теб, хем не напълно. Прав си, доколкото човек трябва да е самостоятелен и добре платен, за да има семейство, разбирай деца. А път към доброто заплащане безспорно е добрата работа, получена с добро образование. Обаче ако цял живот вървиш по пътеките на правилното и винаги подтискаш чувствата си, за сметка на образованието и кариерата, няма ли да стигнеш до там да станеш студен и циничен. Ако винаги слагаш нещата на кантара, ще се ожениш ли изобщо, ще намериш ли онази, най-удачната, най-съвършената, която да дойде в подходящия момент? Това което пиша не е в никакъв случай упрек към това което ти би избрал. И аз самата не знам ако бях на негово място какво бих избрала, макар че имам основания да предполагам. Но все пак не мога да не му се възхищавам.

Луноходов каза...

Аз пък сега напълно съм съгласен с теб :)

Трябва да внимаваме да не изгубим баланса и да се пързулнем в една от двете крайности.

Лека вечер и поздрави!