понеделник, 23 януари 2006 г.

Нещо като салса, нещо като кючек

От два дни слушам "Алабина" - една любима група. На какво прилича музиката им? Нещо като салса, нещо като кючек. А казано по друг начин, нещо като смес от Офра Хаза и Джипси кингс. Ммм. Ходя щастлива и ухилена в тези ледено студени дни. И едни такива топли ритми тупкат в кръвта ми. И танцувам ли, танцувам, като работя. И като не работя. Тази жена, Ищар (защото тя пее там), просто ме кара да искам да съм жива. Дори в най-глупавата и песен от това време има толкова дива радост от живота чувственост, но не приглушена, а разливаща се, искряща. Тази музика гъделичка нещо в корема ми и ме прави хубава, усмихната, щедра, лудичка. Като египетска принцеса. Като ориенталска танцьорка. Като...мен. Ето нещо много старо, което ми харесва.
Не знам дали Таня подозира колко щастлива ме направи като ми подари този диск. Но определено си запази място в сърцето ми:))))

2 коментара:

Григор каза...

И на мен ми харесва. :-)

Случайна каза...

Ихааааа!!!! С теб да споделим еднакво мнение за музика е събитие:)) Радвам се:))