понеделник, 9 януари 2006 г.

Начинът да бъдеш неуязвим

Спомняте ли си един герой от приказките - Касчей Бесмъртни. Той бил безсмъртен и неуязвим за човешка ръка, понеже не носел сърцето си, а а го пазел през девет земи в десета, през девет гори в десета, на дъното на езеро, в сандъче заключено с десет ключа и така нататък...Нормални глупости от приказките.
Не знам дали ви се е случвало някога да се чувствате по подобен начин. Когато сърцето ти е далеч някъде, в нечии малки или големи длани, светът престава да те застрашава. Не те докосва, сякаш е цветна мъгла. Можеш да минеш през битки и бури, да бъдеш и смел и спокоен. Можеш да натрошиш зъби и нокти протегнати към теб, да оцелееш в ада, да издържиш на всичко. И дори да не ти направи впечатление. И да продължиш да се усмихваш. Защото сърцето ти е другаде.
Само това е начинът да бъдеш неуязвим.

9 коментара:

Таня каза...

Извинявай, ама отново не съм съгласна с теб.

Напротив - така си най-уязвим.

pro_01 каза...

за кого си уязвим? имам чувството, че на тоя свят всички си пазят емоциите само за себе си, та да не би да ги нарани някой. и какво толкова ще стане като те наранят?

Таня каза...

Да, уточня - най-уязвим си, когато разчиташ единствено на някой друг да пази сърцето ти.
Никъде не съм казала, че не трябва да го даваш.

|RABBIT| каза...

И дори да не ти направи впечатление. И да продължиш да се усмихваш. Защото сърцето ти е другаде - несъответка другарко: без сърце няма да се усмихва особенно често, да не кажа хич (в същия преносен дух естествено).

Случайна каза...

Pro_01:Ако не знаеш какво ще стане, ако те наранят, вероятно никога не си бил нараняван. А ако не си бил нараняван за толкова години, вероятно изключително усърдно си пазиш емоциите.

Таня: Можеш ли да си представиш, например, една жена, която излиза по тъмно, мръзне на студа, действа хищнически, понася унижения без да трепне. И всичко това, защото в къщи я чака една детска усмивка и нищо друго няма значение.
Всъщност се сетих за по-изчерпателен пример. Два филма. "Гладиатор" и "Синьо кадифе".

Рабит: Ако сърцето ти е другаде, това не означава че си без сърце. Може би просто пак не успях да се изразя достатъчно ясно.

pro_01 каза...

въпросът какво толкова ще стане беше в ОНЗИ смисъл, който ако трябва да се изрази с много думи е нещо като: "много важно, ще пробваш пак и пак, и пак докато разбереш, че накрая не съжаляваш за това, че си бил наранен и помниш само добрите неща, тъй като емоциите са ти прекалено ценни, за да ги запълваш с шит."

Таня каза...

pro_01: така е, прав си съвсем, аз имам нещо друго предвид.

Жужа: и с теб се съгласявам, дори и не само в този пример. Силата, която описваш, е наистина ценна и несравнима.

Мисълта ми беше за това усещане като опиянение, когато искаш то да не свършва никога и едва ли не го приемаш като наркотик, а както знаем наркотиците са кофти нещо дори и в непрекия смисъл...

Да бе, така се изказах и аз като някоя бабичка, дето само това си знае - каквото и да й кажеш, тя все лошо вижда. Извинявам се :-)

Нав каза...

В ръцете си държах едно сърце,
треперещо и малко.
Но не познавах своите ръце,
умря несподелено.

И обратното . .


"Рибарят и неговата душа" чела/гледала ли си?

Случайна каза...

нав: Не...