неделя, 31 октомври 2010 г.

Хелоуин

Вървя по пустите улици, понесла пеперудените си крила в ръка. Вълшебната пръчица е прибрана в джоба на панталона и леко докосва бедрото ми при всяка крачка. Усещам косата си пропита с миризма на цигари, на питиета, на красиви добре облечени хора, които крещят и подскачат, опитвайки се да си повярват че се забавляват и си правят ебаси и яките снимки, които да сложат във Фейсбук. Толкова тъга и пустота, опаковани в кълчене и изкуствен смях. Добре че се махнах бързо от онази дупка. Там никак не беше място за феи...

вторник, 26 октомври 2010 г.

несериозно

Всеки, който познава светлата личност Тоньо знае до какви висоти може да стигне неговата несериозност. Днес говорим по въпроса и той казва:
" Как ще съм несериозен, бе Жуже, някога казал ли съм че няма да дойда и да съм дошъл? "

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

In the Sherwood forest

Вървя по пътеката от цветя. Илюзорна, но безценна сигурност. Извива се крехка и тъничка сред гора от тръни. Не трябва да отклонявам погледа си от нея. Нямам сили да бъда герой. Твърде дълго се опитвах да крача през разкъсващите бодли, а не стигнах до никъде. Само се нараних. Вървя уморена по мекия килим и се питам, защо хората не ценят пътеките от цветя?
Вятърът ме целува и ме кара да се усмихвам...

понеделник, 18 октомври 2010 г.

18.10.2010

Днес погребвам една мечта. Дойдох, за да я гледам в очите как умира. Нямах сили да я изтръгна от сърцето си. Толкова много време не поглеждах напред а се вкопчвах в секундата настояще. Днес настоящето свърши. Има само минало, сигурно има и бъдеще. Но днес няма нищо...

Знам как да преглътна сълзите си, знам как да живея сама. Но не знам как да жиея без мечти...

петък, 15 октомври 2010 г.

Пътища и улици

Не искам съм улица, дефинирана от сградите покрай нея, приемаща формите им, променяща се с всяка съборена и новопостроена къща.

Искам да съм път - сигурен и сияещ, който минава през красиви места, но не загубва посоката си.

Кое различава улицата от пътя? Пътят отива някъде, а улицата просто е там.

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Горчиво!

Елито и Румбата решиха да се оженят. Ние най-учтиво ги уважихме с присъствието си. Времето беше малко гнусно, така че имаше доста нестандартни решения в тоалетите. Аз лично избухнах в малка черна рокля и високи ботуши. Излъчване на проститутка след тежък работен ден. Десетсантиметровите токчета ми пречеха до едно време, после им свикнах. Туй "Бяла роза", туй Хулио Иглесиас, туй "Металика" - дай, дай, дай! Накрая пяхме руски песни пред ресторанта и чаках с трепет кога ли най-накрая до нас ще спрат три-четири патрулки, извикани от загубили търпение комшии. Не спряха. Прибрах се с поглед премрежен от две парчета сватбена торта.
Мнооооогаааяяяялеееетттттааааааааааааа!

сряда, 6 октомври 2010 г.

Суета

Чувствала съм се подготвена за това, че с годините ще погрознея, ще се сбръчкам. Гледам се в огледалото без особена тревога. Но никак не съм подготвена за това, че с годините ще оглупея. Човек е свикнал да си мисли, че подаръкът на времето е мъдростта. А то не е така. С годините мисленето става схематично, губи се полетът на мисълта, върви се по утъпкани пътища и все по-трудно се приемат нестандартните идеи.
Снощи се помъчих с една задачка, която ми препрати Сашо. За да установя, че вече не съм така умна, както си мисля:) Е, супер гадно ми стана, признавам си. Всичките забележки за възрастта ми, цялата загуба на привлекателност като жена, никога не са ми разваляли така настроението, както мисълта, че ставам тъпа, безидейна. Явно интелектуалната суета е страшно нещо:)

събота, 2 октомври 2010 г.

към ръба

Любовта понякога е като да скочиш с парапланер - засилваш се към ръба с всичка сила, защото само така може да полетиш. Страх ме е.