понеделник, 18 октомври 2010 г.

18.10.2010

Днес погребвам една мечта. Дойдох, за да я гледам в очите как умира. Нямах сили да я изтръгна от сърцето си. Толкова много време не поглеждах напред а се вкопчвах в секундата настояще. Днес настоящето свърши. Има само минало, сигурно има и бъдеще. Но днес няма нищо...

Знам как да преглътна сълзите си, знам как да живея сама. Но не знам как да жиея без мечти...

3 коментара:

Майк Рам каза...

И аз от известно време си мисля, че трябва да убия една своя мечта и много се депресирах. Сега обаче започвам да си мисля, че животът е толкова шарен и разнообразен, че нищо чудно тази мечта да се роди отново в някой друг момент и даже да се сбъдне. Човек никога не знае!

Григор каза...

Мечтите никога не умират докрай. Дори дълго след като сме ги отписали вече, те отново се прераждат. И разцъфтяват, като ароматно полско цветенце след дълга и мразовита зима...

Спи спокойно, Жуже. Мечтите са безсмъртни. Ще ги има винаги.

skoklyo каза...

Някой ден сигурно пак ще се върне. Може пък и ти да идеш там, защо не.