Вървя по пустите улици, понесла пеперудените си крила в ръка. Вълшебната пръчица е прибрана в джоба на панталона и леко докосва бедрото ми при всяка крачка. Усещам косата си пропита с миризма на цигари, на питиета, на красиви добре облечени хора, които крещят и подскачат, опитвайки се да си повярват че се забавляват и си правят ебаси и яките снимки, които да сложат във Фейсбук. Толкова тъга и пустота, опаковани в кълчене и изкуствен смях. Добре че се махнах бързо от онази дупка. Там никак не беше място за феи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар