четвъртък, 21 октомври 2010 г.

In the Sherwood forest

Вървя по пътеката от цветя. Илюзорна, но безценна сигурност. Извива се крехка и тъничка сред гора от тръни. Не трябва да отклонявам погледа си от нея. Нямам сили да бъда герой. Твърде дълго се опитвах да крача през разкъсващите бодли, а не стигнах до никъде. Само се нараних. Вървя уморена по мекия килим и се питам, защо хората не ценят пътеките от цветя?
Вятърът ме целува и ме кара да се усмихвам...

2 коментара:

Григор каза...

Винаги има кой да цени пътеките от цветя. Дори ако си само ти, това вече е много.

А не си само ти...

гери каза...

Аз също много обичам пътеките от цветя. Даже пред блока съм си направила една малка градинка от цветя.