четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Книги и компютърни игри

Спомням си времето, когато бях малка и книгите бяха единствените ми приятели, вълшебните врати за бягство в прекрасни, контролирани светове. Там намирах утеха, красота, възвишеност. Нямала съм сили да се изправя срещу истинския свят, да се боря, да отстоявам, да променям. Бягах и се криех сред страниците. Това прави ли ме добър човек?

Днес синът ми копнее да се скрие в измислените светове на някоя компютърна игра. Това ме вбесява. Обвинявам го, че не се изправя срещу реалността. А има ли той сили да го направи? Може би проблемът не е в компютърните игри изобщо, а в техния вид. Може би просто трябва да помагат, да учат, да карат децата да мислят, да ги подготвят за живота по някакъв мек, ненатрапчив начин. Може би има такива игри, но аз не ги знам. Някой да помогне?


петък, 19 октомври 2012 г.

Всяка вечер...

Всяка вечер, когато се прибирам в 19.15 от работа виждам отрязък небе, обагрено от залеза, притиснато между нашия и съседния блок. Виси някак точно над входа и неизменно вървя по разбития тротоар право към него, сякаш ей сега ще продължа нагоре, ще се изкача по облаците и ще потъна в хилядоцветните отблясъци...
 Но в последния момент свивам наляво и влизам във входа, покрай съседа, който винаги седи на стълбите и пие, покрай напуканите стени, по тъмните коридори...

Понякога си мечтая да сменя квартирата си с по-хубава. Но не знам дали ще помогне...

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

***

Имам нужда от няколко почивни дни. Първите два просто ще плача.  А после ще спя. И няма да се събуждам за нищо. Ще спя и ще си измислям сънища. Прекрасни, лекокрили сънища. Нищичко няма да може да ме достигне в сънищата ми. А после ще се събудя и ще започна да подреждам, да майсторя красиви неща, да помагам, да се боря. Не е толкова сложно. Искам само няколко почивни дни...