четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Книги и компютърни игри

Спомням си времето, когато бях малка и книгите бяха единствените ми приятели, вълшебните врати за бягство в прекрасни, контролирани светове. Там намирах утеха, красота, възвишеност. Нямала съм сили да се изправя срещу истинския свят, да се боря, да отстоявам, да променям. Бягах и се криех сред страниците. Това прави ли ме добър човек?

Днес синът ми копнее да се скрие в измислените светове на някоя компютърна игра. Това ме вбесява. Обвинявам го, че не се изправя срещу реалността. А има ли той сили да го направи? Може би проблемът не е в компютърните игри изобщо, а в техния вид. Може би просто трябва да помагат, да учат, да карат децата да мислят, да ги подготвят за живота по някакъв мек, ненатрапчив начин. Може би има такива игри, но аз не ги знам. Някой да помогне?


3 коментара:

Анонимен каза...

http://games.soe.ucsc.edu/project/prom-week

nickysn каза...

Всъщност, компютърните игрите СА полезни:

http://readwrite.com/2012/02/29/why_video_games_are_good_for_your_kids

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2199355/Violent-games-GOOD-They-increase-tolerance-pain-65.html

http://www.cbsnews.com/8301-501464_162-4453801.html

http://www.abc.net.au/science/articles/2009/06/24/2607577.htm

http://education.guardian.co.uk/btchildsafetyonline/story/0,,1733329,00.html

Огнян каза...

Може би не трябва да се притесняваш толкова? Едно време по същия начин са казвали: "...то вместо занаят да хване да учи, книги ми чете" :–)