вторник, 22 ноември 2011 г.

Цигания...

Значи, много обичам ако ще е цигания, да е пълна!
Моля, уважаемите читатели, на които не им понасят музикални вълнения от брадичката надолу, направо да затворят страницата. Благодаря!

А за останалите - ДААААААЙ!



понеделник, 21 ноември 2011 г.

Ана Каренина във Фейсбук и християнското семейство

Тя е малко преди 30-те, омъжена, с малко дете, скоро се е върнала на работа след раждането на детето. Има хубав мъж и дом. Изглежда добре. Какво би искала повече?..
А статусите и във Фейсбук са пълни с объркване, с неизказани копнежи, с цитати за всепомитащата любов, с романтични песни. Познахте ли я? Тя живее отсреща, и отсреща, и отсреща... Тя е хиляди жени...
Мислела е, че започва нов етап в живота си, когато се омъжва. Виждала е себе си, заобиколена от деца и внуци и обградена от любов и уважение. Детски смях и бели покривки... А нещо се е объркало, нещо се е изплъзнало от контрол и колкото и снимки с детето и мъжа си да слага във Фейсбук, колкото и да подрежда масата и да прави домашни сладкиши, пустотата в нея се е надигала с ужасяваща сила. Тя се е борила отчаяно да се върне при ценностите си,вървяла е сляпо напред по пътя, който си е начертала, не се е осмелявала да погледне през рамо към въпросите, които са я преследвали. Всичко ще се оправи, повтаряла си е, само малка депресия, просто съм уморена...

Но един ден...часът е настъпил...
И тя мисли, че е изключение, или пък чудовище, в изгарящата я забранена любов...Ракъсва се от угризения и оправдания, живее в хаос и лъжи, объркана, щастлива, , озарена, ужасена...

Не разбира, че е станала част от нещо древно, могъщо, неумолимо, безспорно. Толкова просто, като падането на листо, толкова невинно, като капките дъжд по прозореца. Толкова естествено, като отварянето на цвете. Кръговрата на любовта.

Днес е ден на християнското семейство. Хиляди захаросани глупости ще изпълнят ефира.
Хиляди лъжи, празни фрази, сълзливи истории...

Никой няма да се осмели да каже, че там където започва семейството свършва любовта. Никой няма да се осмели да каже, че в това няма нищо нередно. Никой няма да се осмели да каже, че бракът е договор за финансова обвързаност и гаранция, че ще отглеждаш собствените си деца. И нищо повече.

Аз пък искам да кажа - не се страхувайте, не се срамувайте. Но и не се заблуждавайте... Да разруши старото си семейство, за да изградиш ново, заради любовта е грешка, както да изградиш къща върху паяжина. Да смяташ, че нямаш право да обичаш, след като веднъж си казал "да" е глупаво.
Вярвайте в себе си, не лъжете, усмихвайте се и живейте истински!

сряда, 2 ноември 2011 г.

Истории от североизток : Циганите

В селото, съседно на нашето, живееха много цигани. Крадяха по къщите, крадяха реколтата. Селото се съсипваше ден след ден. Българите го напускаха панически. Циганите ставаха все повече...
Като се прибрах тези дни случайно стама дума и попитах майка ми, съществува ли изобщо още това село или са останали само руини. А тя ми отговори - о, напротив, съществува и процъфтява. А как живеят, попитах аз, как се издържат, като няма вече от кого да крадат. Майка ми каза, че сега гледали много животни, обработвали нивите, селото било голямо и хубаво, ремонтирали училището и сега пак работело, имало много деца. Няколко циганина били местните богаташи и другите работели за тях, всичко си уреждали помежду си, по техни закони...
Хм, мисля си, може би пък когато и последният българин емигрира от България и тук останат само циганите, да вземе да се оправи положението най-накрая?