неделя, 28 февруари 2010 г.

Мисли...

Днес реших да постъпя разумно. Няма да отида сама на един лек преход в планината, за който вероятно нямам достатъчна екипировка и подготовка. По принцип правилно.
Но ми е криво и не мога да се освободя от чувството, че съм се предала без бой. Ей така.

И мисля ли мисля. Кога човек трябва да се откаже? Кога тряба да спре да приема предизивкателствата? Кога разбира, че не трябва да рискува? Вътрешното си чувство ли трябва да послуша в такива ситуации? Заплахата за живота ли е критерият? А тя реално ли съществува? А безопасността не е ли илюзия? Волята може ли да надмогне физическите недостатъци? Трябва ли да се подлагаме на изпитания, които не са наложителни?

Мисли, мисли...Когато човек започне повече да мисли и по-малко да действа, значи остарява. А това лошо ли е?

вторник, 23 февруари 2010 г.

Аватар


Познахте ли ме:)
П.С. Създадено с GIMP!:))

неделя, 21 февруари 2010 г.

Храни куче, да те лае...

Преди няколко дни ме нападнаха кварталните кучета. И преди са ме джафкали, но този път си приличаше на нападение. Естествено не мога да съм сигурна, но ми се стори, че се опитват да ме обградят и въпреки че вървях лекичко назад, се приближаваха и отстрани. Една кола спря и един човек слезе и ги изгони.
Аз се разревах:) Най-възмутена бях, че кучетата от едната група(защото се обединиха две групи от двете страни) съм ги хранила неведнъж. В големия студ ми беше жал да ги гледам премръзнали и винаги на връщане от работа им давах филии хляб.

Всъщност се разплаках освен от шока и от някакъв вид възмущение:) Негодувах срещу несправедливостта да бъда атакувана от някой, на когото не съм причинила нищо лошо и не съм изпитвала омраза, нито съм заплашвала. Впрочем, аз даже не ги бих видяла, докато минавах, така че не изпитвах нищо към тях в този момент.

Първата ми мисъл, срам ме е да го призная, беше да ги изтровя всичките. После осъзнах, че това е чудовищно. Те даже не бяха ме ухапали, аз исках да ги убивам. Осъзнах също, че меря с моите критерии мисленето на някакви животни, които явно не са ходили на детска градина и не са ги учили да бъдат добри с другарчетата. Осъзнах, че техните закони са други и мотивите им са други. За тях или си господар, или си потенциална жертва. Осъзнах, че за да сме приятели, трябва да им покажа, че аз съм по-силна. Това ми е толкова чуждо, аз искам някаква си хармония и равенство и любов между всички живи същества... Но малко съм се объркала. Нищо чудно това, че не се осъзнавам като господар, да е причина за всичките ми проблеми с кучета. Явно ме усещат слаба.

Нямам желание да подчинявам и плаша, но пък и нямам желание да ми треперят коленете и да не смея да се прибера и да изляза от в къщи. Затова:

1.Помолих Сашо да мине с мен в градинката право през тях, за да видят че имам силен покровител, а и на мен да ми мине малко страха от тях.

2.Вече не се разделям със спрея си, който бях позабравила в къщи. Минавам право през градинката и макар че сърцето ми ще се пръсне, и много искам да заобиколя, се насилвам да мина покрай тях. Опитвам се да се настроя на вълна да посрещна евентуална атака не със страх и отдръпване, а агресия. Впрочем, то има някакъв много дълбок механизъм, който ме кара да се озъбя и да изръмжа буквално, но аз го подтискам и на негово място идва страхът. Защото съм "цивилизована" и възпитана.

Може би като всяко лошо нещо, този епизод с нападението всъщност беше много хубаво нещо. Накара ме да се замисля и да взема някои решения за себе си. Да осъзная че животът е битка, на всички нива. Няма как да си осигуриш безопасност. Трябва да си в готовност да доказваш силата си и да защитаваш позициите си. И гаранция че ще спечелиш няма:)

петък, 12 февруари 2010 г.

Протести и аргументация против ГМО (генно модифицирани организми)

Вчера участвах в протест срещу Генно Модифицираните Организми. Радвам се, че бяхме повече хора, отколкото очаквах, особено за никоето време от 4 часа в делничен ден. Радвам се, че хората по улиците ни се усмихваха.

Чудя се, могат ли подобни идеалистични прояви да окажат някакво влияние. Ние ли, с нашите смешни кадастрони ще спрем машината за пари? Но се сещам за първите протести на профсъюзите, за първите протести на феминистките. Може би и на тях каузата им се е струвала безнадеждна , но са отстоявали позициите си и са се борили стъпка по стъпка. И ето че са променили нещата, и то много!

Възможно ли е някой да се опита пак да "яхне" вълната на идеализъм и да се опита да я изпозлва за собствени цели? Може. Винаги се намира някой такъв. Надявам се да се провали:) Жалко, че голяма част от интелигентните и мислещи хора не са от типа, който ще тръгне да скандира лозунги по улиците. Затова и не бяхме хиляди на протеста:) Но мнозина ни питаха за подписка и ни изказваха поздравления и подкрепа, което беше много окуражаващо.

Моята позиция относно ГМО. Дебатите за ГМО имат две части. Едната е дали ИЗОБЩО да има ГМО, а другата дали да се допусне отглеждането им на територията на България, което в момента е един вид забранено.
Аз и по двата въпроса бих казала твърдо НЕ, но понеже по първия никой не ме пита така или иначе, ще разгледам само втория.

ГМО щели да изхранят света. Да си ги садят тези, дето имат за изхранване. не съм забелязала България да има проблеми със свръхнаселение.

ГМО са по-евтини. Моите родители на село имат малко земя и отглеждат основно жито, царевица и слънчоглед. Не си спомням за другите, но житото го продадоха по 13 стотинки за килограм и се радваха, че било много повече от миналата година, когато го купували по 6 ст. Едва ли е скъпо житото, мисля аз. Ако хлябът ви се вижда скъп, помислете за цялата мазна алчна паплач, която печели за сметка на селските стопани. Тях трябва да модифицат генно.

Проблемът в селата. Моето село е, така да се каже, в "житницата на България", близо до Силистра. Безработицата е над 80%. Повечето хора имат малко земя, която им е върната при разпаденето на ТКЗС-тата. Никой няма възможност да ползва кой знае каква техника. Модерното земеделие е на светлинни години, но пък биоземеделието е на една крачка. Шансът на тези хора е именно там. Така ще могат да продават по-скъпо продукцията си, която и без друго си е чиста, понеже пари за торове нямат, а изпозлват кравешка тор. Много от тях дори не знаят за възможността да се сертифицират като биопроизводители и какво е това. Ей там трябва да се напъне държавата, а не да се чуди как да засее големи щастливи ниви с чудната царевица на Монсанто.

Мога да изтъкна сигурно още много аргументи, но тези ми се виждат най-важни. Надявам се гласът на разума да надделее и да ен бъдат отменени прословутите защитни клаузи, които ни спасяват от нашествието на ГМО, поне в България. Така със сигурност ще ми дадат основателна причина да почувствам гордост, че съм българка.:))

сряда, 3 февруари 2010 г.

Защо е нормално човек да харесва зъболекаря си

Днес ходих на зъболекар. И, да, болеше. И после пак болеше и знаех че след малко пак ще боли. Зъболекарят се постара да ме разведрява с много весели шегички и лъчезарно отношение, на фона на моето гърчене по стола. На излизане си помислих, че е много готин човек.
Чела съм че хора, които са били изтезавани физически в последствие развивали странна привързаност към мъчителите си.
Затова е нормално човек да харесва зъболекаря си:)