Салата с печени тиквички

Неописуемата ми страст към тиквчики на скара се материализира в тази салата. 

Продукти за 4 души:

4 тиквички(крехки)

1 голяма или 2 малки марули

1 голяма краставица

връзка копър

глава чесън

1 кутийка майонеза

4-5 супени лъжици олио или зехтин

Приготвяне:

Тиквичките се нарязват по дължина на плочки с дебелина около половин сантиметър и се пекат на скара от двете страни. Нарязват се и се поставят в купа заедно с нарязаните краставица и маруля. 

Чесънът се смачква с преса и в купа се разбърква добре с олиото, майонезата и нарязания копър. 

Залива се със сместа.

Чарът на салатата е в контраста между топлите тиквички и хладните краставици и маруля, както и в аромата на печени тиквички. Желателно е салатата да се консумира веднага с хубава компания:)

Бисквитена торта със стафиди

Моят принос във вселената на бисквитените торти:

Продукти:
1 опаковка бисквити за торта
500мл прясно мляко
2-3 с.л. захар
нишесте
100-150 гр стафиди
50-100 гр орехи (може и без тях)

Приготвяне:
Прясното мляко се слага да заври със захарта и се прибавя нужното количество нишесте, размито с вода, за да се получи рядък крем. Важно е кремът да е рядък, за да има достатъчно количество течност да се напоят бисквитите и стафидите.
В пластмасова кутия с подходяща големина (моята е от 2л сладолед) се нареждат пласт бисквити, заливат се с крем, поръсват се със стафиди и орехи. След това друг пласт бисквити, крем, стафиди и орехи и така докато свършат.
Важно е стафидите да са разпределени равномерно, понеже кремът не е сладък и те дават сладкия вкус на тортата. Може също да се сложат в горещия крем още докато се вари, но после трябва да се внимава в разпределянето им върху бисквитите. Може вместо стафиди да се използват други сушени плодове.
Може да се изпозлва и форма за кекс и бисквитите да се натрошат и да се объркат с крема и орехите и всичко да се изсипе във формата.

Така или иначе, заключителният етап е изстиване и престой в халадилника, колкото сили имате да чакате.
Аз лично после я ям с лъжица от кутията, но ако сте по-изискани можете да я обърнете, да режете и да поднасяте в малки чинийки с кокетни вилички:)

Приятен апетит!

Ягоди с кисело мляко

Не че ще ви давъм акъл, обачеееее:
3 кофички кисело мляко се изцеждат
1/2 килограм ягоди се измиват и почистват
половината ягоди се пасират с млякото и захар на вкус, другата пол;овина се нарязват на парченца и се добавят. После във фризера за малко, разбърква се, после още за малко и после... с голямата лъжица!

Мъфини с овесени ядки

Мъфиновата обсесия не подмина и мен. Ето една рецепта, която е сравнително диетична и ужасно вкусна.

Продукти:
2 ч.ч. овесни ядки (фини)
1 ч.ч. прясно мляко
1/2 с.л. бакпулвер
1 с.л. канела
1 к.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
1 яйце
1/2 ч.ч. кафява захар
1/3 ч.ч. олио или разтопено масло
1 ч.ч настъргани ябълки
1/2 ч.ч. нарязани орехи

Приготвяне:
Смясват се в голяма купа овсените ядки, содата, солта, бакпулвера и канелата. Залива се с прясното мляко и се оставя да престои около 20 мин, за да омекнат овесените ядки. Ако нямате фини овесени ядки може и с обикновени, но трябва да се киснат малко повече, или леко да се смелят предварително в кафемелачка.

В друга купа се разбива яйцето със захарта и олиото и се добавят орехите и настърганите ябълки. Под "разбива" имам предвид поразбърква се с вилицата, да не грабнете миксерите! Сместа се изсипва при накиснатите овесени ядки и се разбърква, без да се престаравате.

Насипва се във формички за мъфини, в които са поставени хартийки, или са намазани леко с олио. Ако нямате формички за мъфини- бързо да си купите. В краен случай може да изпозлвате формички за крем карамел.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, за 20 мин. Изваждат се, оставят се да се охладят за малко и се вадят от формичките.

Приятен апетит!

Задушен червен пипер с извара

Уважавам бързите и вкусни манджи. Голямото суетене в кухнята не ми е по вкуса с изключение на някой много студен почивен ден, когато и без това нямам какво друго да правя.
На вниманието на всички такива като мен, една рецепта с извара, която освен вкусна е и много полезна. Изварата е пълна с белтъчини и няма почти никакви мазнини, а червеният пипер има витамин С колкото искате.

Продукти:
4-5 сурови червени пипера(за тези от други краища на България да се чете "червени чушки");
2-3 супени лъжици олио
около 500гр извара
сол на вкус

Искам да кажа, че съотношението на пипера и изварата е много относително. Може да сменяте пропорциите всякак, също може да изпозлвате и повече олио, ако не ви е достатъчно мазничко.

Та значи:
Задушавате почистения от семките и нарязан на кръгчета пипер в олиото с добавената сол. докато омекне (5-10 мин). После добавяте изварата и бъркате още 1-2 мин. Готово!

Хубаво е да се яде още топличко, идеална бърза вечеря след уморителен работен ден. Приятен апетит!

Сухари

Не знам дали греша, но ми се струва, че много хляб отива в кофите за болкук. Защото е поизсъхнал, защото е вчерашен. Ето ви една идея как да не изхвърляте хляба и да не го оставяте да мухлясва.

Нарежете го на филийки и ги сложете в тава. Ако нямате мравки, просто го оставете да изсъхне на някое слънчево място, като го обръщате от време на време. Аз имам мравки:) и затова действам по следния начин. След като съм изпозлвала фурната за нещо, слагам хляба вътре и я оставям изключена и отворена. От време на време обръщам филийките. Стават хубаво сухи, без да се препичат много-много. После могат да се държат просто в открит панер, или завити с нещо хартиено.

А как се яде сухарът:) Аз си го хрупам и просто така. Ако филийките са тънки става като бейк ролс:) Може малко масло отгоре, или сирене. Също така става приказна попара. Натрошен сухар, натрошено сирене и една лъжица краве масло се заливат с вряла вода, ама не много и се похлупват за малко. После се разбърква и се яде:)
А другата много приятна рецепта е за една особена бърза закуска. Сухарът се натопява в прясно мляко и парчетата се подреждат в намазана с олио тава. Отгоре се залива със смес от яйца, кисело мляко, сирене и масло. Пече се във фурната.

Не знам дали бях много убедителна, но ми се струва, че ако опитате, може да се окажете приятно изненадани. Добър апетит:)

Яж, бе, кръстник, яж, бе, тиквеник!

Ако някой не я знае тази стара смешка, да се обади в коментарите, ще я разкажа.
А сега по същество...Есен е и едно от хубавите и неща са тиквите. Жълти и бели, цигулки и тумбести. Прелестни. Обожавам тиква. Мога да я ям по хиляди начини, но два са ми любимите. Крем-тиква и тиквеник. И понеже ми похвалиха скоро тиквеника, събрах кураж да споделя с вас рецептата:)

Продукти:
-кори за баница
-около килограм почистена и обелена тиква
-една чаша захар
-сок от половин лимон (optional)
-около две чаени лъжички канела (може и повече, според вкуса ви)
-около една чаша орехи (смлени, счукани или накълцани)
-олио
-краве масло

Приготвяне:
Тиквата се настъргва на ситно ренде. Взема се с шепата по малко, изцежда се сока и се прехвърля в друг съд. Като изцедим всичката, прецеждаме и запазваме сока, а настърганата тиква смесваме с половината захар, канелата, орехите и половин кафена чашка олио. Намазваме тавата с олио и ако е било в повече, изливаме го в сместа с тиквата. Вземаме по три кори наведнъж, разстиламе от сместа с тиква, навиваме по дължината на руло, после сгърчваме рулото, да стане като тръба за въздуховод, извиваме го и го слагаме в тавата. После пак три кори, на руло и така нататък. Като запълним тавата, слагаме я във фурната на около 200градуса. Трябва да се попече на слаба фурна, защото тиквата вътре е сурова. Пече се около 40 мин. После се изважда, полива се с около три супени лъжици разтопено краве масло и се пече на силна фурна до зачервяване.
Сиропът за тиквеника се прави от сока от настърганата тиква, останалата половин чаша захар, и чаша и половина вода. Слага се да заври и се оставя да поври малко. добавя се лимоновият сок.
Сиропирането, както знаете се прави топло със студено. Или чакате да изстине тиквеникът и слагате горещ сироп, или обратно. Аз специално, за по-бързо, правя сиропа докато тииквеникът се пече и го слагам в купа, която слагам в тава с вода и пуснати в нея кубчета лед. Така, когато извадя готовия тиквеник, имам студен сироп с който го заливам старателно и обилно. Добре е да попрестои със сиропа около два часа, за да попие. Но рядко му се случва.

Надявам се, че ако не съм ви помогнала, поне съм ви зарадвала с тази стара и хубава рецепта. Приятен апетит!

Ягодите-начин на употреба

Ягодите са едно от хубавите неща в живота.Чудесни и нетрайни. Но как се ядат ягоди?
Аз имам един голям проблем като за начало. Имам чувството, че като ги измия си губят вкуса и аромата. И винаги се колабея, дали да рискувам и да ги изям неизмити, или да прежаля малко удоволствие в интерес на хигиената. Днес специално, ги измих, понеже синът ми беше с мен, да не давам лош пример, ама тайничко си хапнах няколко от торбичката, неизмити:) Това май е тъпо:)
Някога ядях ягоди със захар, но сега ми се вижда детинско това. Или поне кощунствено. Дет се вика, язък за здравословния ефект от плода, ако го нагъваш със захар.
Ягоди със сметана също е класика, но това пък никога не съм го обичала. Уж трябва да е секси, ли какво. Да не говорим за разни филмчета, дето спекулират с темата и работата се обръща от ядене, на размазване тук и там на безцените плодове. Ебаси разхищението. Възмутена съм. На който му се яде, да яде, на който му се...там каквото...да... там каквото.
Ягоди с шампанско също е уж някаква класика, ама аз освен че не пия, го намирам за толкова префърцунено и клиширано, че по-скоро бих яла ягоди с бира(да пази господ, де).
А иначе.. най-добрият начин за ядене на ягоди е в къщи, в моето село. В градината пред къщата, разгръщат се нежно листата, намира се червеничкото съкровище, леко се почиства от прашинки, сяда се леко на горещата пръст и се оставя да се разтопи в устата. Бавничко.