събота, 21 октомври 2006 г.

Яж, бе, кръстник, яж, бе, тиквеник!

Ако някой не я знае тази стара смешка, да се обади в коментарите, ще я разкажа.
А сега по същество...Есен е и едно от хубавите и неща са тиквите. Жълти и бели, цигулки и тумбести. Прелестни. Обожавам тиква. Мога да я ям по хиляди начини, но два са ми любимите. Крем-тиква и тиквеник. И понеже ми похвалиха скоро тиквеника, събрах кураж да споделя с вас рецептата:)

Продукти:
-кори за баница
-около килограм почистена и обелена тиква
-една чаша захар
-сок от половин лимон (optional)
-около две чаени лъжички канела (може и повече, според вкуса ви)
-около една чаша орехи (смлени, счукани или накълцани)
-олио
-краве масло

Приготвяне:
Тиквата се настъргва на ситно ренде. Взема се с шепата по малко, изцежда се сока и се прехвърля в друг съд. Като изцедим всичката, прецеждаме и запазваме сока, а настърганата тиква смесваме с половината захар, канелата, орехите и половин кафена чашка олио. Намазваме тавата с олио и ако е било в повече, изливаме го в сместа с тиквата. Вземаме по три кори наведнъж, разстиламе от сместа с тиква, навиваме по дължината на руло, после сгърчваме рулото, да стане като тръба за въздуховод, извиваме го и го слагаме в тавата. После пак три кори, на руло и така нататък. Като запълним тавата, слагаме я във фурната на около 200градуса. Трябва да се попече на слаба фурна, защото тиквата вътре е сурова. Пече се около 40 мин. После се изважда, полива се с около три супени лъжици разтопено краве масло и се пече на силна фурна до зачервяване.
Сиропът за тиквеника се прави от сока от настърганата тиква, останалата половин чаша захар, и чаша и половина вода. Слага се да заври и се оставя да поври малко. добавя се лимоновият сок.
Сиропирането, както знаете се прави топло със студено. Или чакате да изстине тиквеникът и слагате горещ сироп, или обратно. Аз специално, за по-бързо, правя сиропа докато тииквеникът се пече и го слагам в купа, която слагам в тава с вода и пуснати в нея кубчета лед. Така, когато извадя готовия тиквеник, имам студен сироп с който го заливам старателно и обилно. Добре е да попрестои със сиропа около два часа, за да попие. Но рядко му се случва.

Надявам се, че ако не съм ви помогнала, поне съм ви зарадвала с тази стара и хубава рецепта. Приятен апетит!

3 коментара:

Таня каза...

И аз много обичам тиква и произодните от нея вкусотийки, затова ето още една рецепта: бажествено става :-)

Тиквата се нарязва на кубчета, малко по-големи от локумените. Слага се в тава и се поръсва обилно със захар. Така престоява 24 часа. От захарта соковете на тиквата се изцеждат в тавата и така всъщност я печеш - в собствен сос. Става не като локум, ами нещо още по-хубаво. Може да се поръси с настъргани ядки, каквито и да са или пък с кокосов орех. МММММММ :-)

weatherman каза...

Е па то точно тоя виц него знам. Разкажи ;)

А за тиквеника - всичко хубаво, ама ако и сам си наточиш корите, хм.... Баба ми е факир, да ми е жива и здрава още дълго време да ми прави тиквеник.

Случайна каза...

Аааа, то аз баба ти няма да я стигна, даже да бяга срещу мене. Бабите са нещо недостижимо. Да са живи и здрави. Може само да се учим от тях със сведени глави.