вторник, 24 октомври 2006 г.

Умаляемо, умалител, разлика...

Понякога в сборника на сина ми има задачи, които като че ли имат за цел да отсеят математическите гении сред тях. Задачи, които не биха могли да решат, опирайки се на знанията си досега, но които могат да решат, ако просто мислят образно и логично. За мое голямо разочарование, синът ми не се оказа математически гений. Това сигурно е добре, като се замисля. Но не това е важното. Беше интересно да се опитам да му обясня решението, използвайки неговите знания.

Ето задачата:
Умалителят е с 27 по-малък от умаляемото. Колко е разликата? (За който е забравил, в израза a-b=c, a е умаляемо, b е умалител, а c е разлика.)
Имайте предвид че те не са учили да използват константи вместо числа, нито са учили да разкриват скоби, пред които има минус. Знаят какво е умаляемо, какво е умалител, какво е разлика, и от текстовите задачи знаят какво отразява един такъв израз с изваждане.

Аз, разбира се, като триизмерно мислещ човек, такива дивотии сътворих.. То не бяха армии от мравки, то не бяха тестета с карти за юги-йо, то не бяха чували с лимки. Опитах се да му обясня че ако от нещо голямо, като армия с мравки, поискам да си взема нещо също толкова голямо, но все пак с 27 по-малко, значи просто ще взема цялата армия, без въпросните 27 мравки. И в този дух. Не се получи много добре. Не ме разбра. В крайна сметка, седнах и му обясних как заместваме числа, които не знаем, с буквички и на еднаквите числа отговарят еднакви буквички. И как се разкриват скоби, то не е толкова сложно. Сега вече разбра.
А аз се замислих пак за разни неща. Вечният въпрос, как да науча детето си да се възпозлва от постиженията на другите преди него, такива като таблицата за умножение, например:), и в същото време да не ограничавам ума му. Защото аз съм тази, която го учи да не пише отговорите на задачите направо, защото е преценил по негови си начини какви са, а да ги пише, така както се иска, по правилата. И вечният отговор. Детето трябва да има много учители. За да разбере в многообразието на уроците им, някъде в полусенките , едва доловима, истината за нещата.

5 коментара:

itilien каза...

Е как можеш да тормозиш с такива обяснения детето? Щом умалителят е по-малък от умаляемото с 27, значи можем да го запишем като умаляемо - умалител = 27, ей ни го на отговора!
А за ограничаването на ума, много е трудно хем да му наливаш установени правила, хем да очакваш към всичко да подхожда творчески. Той ще си намери някаква междинна пътечка, както си я намерила и ти, нали? Всички сме увредени до определена степен, за да сме приемливи за обществото.
Не се тревожи прекалено, по-добре поиграйте на карти юги-йо. ;-)

Случайна каза...

Права си. Ама просто не се сетих за такова обяснение. Армии от мравки ми дай на мен:)
А за юги-йо, ебаси, само второкласници могат да го играят това. То не са правила, не е чудо. Бриджът пасти да яде.

hp каза...

Синът ми вече е 12 клас, но на тебе ти предстои да се срещнеш с всички простотии на обучението.

След време ще учат уравнения и няма да имат проблеми, а в момента вместо да се учат да СМЯТАТ им мъчат главите с глупости.

При това е интересното, че и учителите се измъчват. Трябва да му кажеш нещо, което след година ще се изучава пълно и задълбочено, и затова за момента е излишно, но те нямат терминология и база за разбиране в момента и системата се мъчи да го направи разбираемо, позовавйки се на интуитивно мислене.

божо каза...

>"За да разбере в многообразието на уроците им, някъде в полусенките , едва доловима, истината за нещата."
Или да свикнат да приемат това, което е "обявено" за истина.

Случайна каза...

Може и така да стане. Но все пак ми се струва, че ако има повече учители, шансът да види различни версии за нещата, ще го накара да се замисли за "абсолютните" истини.
А иначе, си има някакво здравословно средно състояние, между безкрайното подлагане на всичко на съмнение и овчата праволинейност.
Един вид целувка между практичния разум и търсещия дух.
Хубаво нещо са целувките.