събота, 14 октомври 2006 г.

Колко струва едно дете

Мисля си, че жените които нямат склонност да бъдат третирани като просякини, трябва от началото на живота си да си знаят, че децата са си техни и толкова. Да си преценяват кога как и защо ще ги раждат с какво ще ги гледат и как ще живеят. Да не си губят времето в обречени каузи, като това да се грижат за съпрузи, дом и такива дивотии. Да мислят за работа, пари и кариера, защото децата си остават тяхна грижа, а децата, знаем, струват пари.

Не знам дали ще се разправям повече за тази издръжка. Искам този кошмар да свърши. Но от друга страна, ми се плаче, когато осъзнавам че детето няма да ходи на плуване или айкидо, защото не мога да му го осигуря финансово. Защото сигурно печеля малко, а на баща му не му дреме. Защото съм се оказала непригодна, защото не съм искала да се разправям.

Като се успокоя ще реша какво да правя. Може и да изтрия този пост.

P.S.Изтрих началото на този пост. Бях прекалено разстроена като го писах. Май се опитвах да разбера аз ли виждам изопачено нещата и дали бъркам някъде и как е възможно да стават такива неща. Сега осъзнах, че няма какво да го мисля. Освен това, разбирам, че всички жени, които се развеждат се сблъскват с все същия егоизъм и самодоволство.
Изтрих си поста, в знак на уважение към хората, които четат тук и на които едва ли им е до жалките диалози в моето бивше семейство. Моля да ме извините.

А на анонимния xakep@abv.bg ,който ми е писал, че не одобрява показването на лични разговори в нета, пожелавам всичките му разговори в нета да са такива, че да не се срамува да бъдат показани публично.

9 коментара:

January каза...

Здравей, дано не се сърдиш че коментирам, без да те познавам, по толкова личен въпрос.

Като бях на 4 нашите се разведоха, баща ми се държа като човек, обаче дори и така майка ми беше разбита.
Затова ти пожелавам максимално да си пестиш нервите - за твое и на детето добро. :)

Братовчедка ми при развода си издейства голяма издръжка - получава я само първите два месеца, и то на цената на десетки телефонни разговори, много ядове и сълзи.
Не можеш да направиш насила някого грижовен баща.

Хайде, успех и си пести силите за теб и детето. Други не заслужават да ти вземат енергията.

Случайна каза...

Благодаря ти, Януари:) Помислих над думите ти и разбрах че са много мъдри.

Анонимен каза...

Не се чувствай непригодна като човек и като майка, справяш се фантастично.
Настоявай за издръжката обаче. Освен финансовите разходи за детето има и т.нар."неплатени" - например ходене на родителски срещи, помощ за домашните, пране на екипа по физическо, водене на извънкласни мероприятия и изслушване какво се е случило през деня. Тъй като той няма да участва в неплатените, трябва да компенсира финансово. Така ти ще работиш по-малко за насъщния и ще имаш време и сили да вършиш горните неща.

Чета те отдавна, но чак сега пиша, защото подозирам, че разбирам как се чувстваш. Не прави като мен от криворазбрана гордост:)

NedkoIvanov каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
BORIME4KA каза...

Нищо не е толкова просто, колкото ти се иска и нищо не е толкова сложно, колкото изглежда! Все пак съм съгласен - настоявай си за издръжката, дори това да струва обтягане на отношенията, дори и да се отрази на сина ти (защото рано или късно ще му се отрази, било и по друг начин като тренировките по айкидо). Бъди малко егоист и помисли за теб и за детето... С теб съм!

NedkoIvanov каза...

Случайна, бях написал един коментар, но сега няколко часа по-късно ми се стори че не е за широка публика и че е малко по-остър отколкото бих желал.. Ако ги получаваш на мейл ще видиш за какво става дума.

алекс каза...

Жуже, имаш право да се чувстваш по какъвто начин искаш и ти идва. Имаш право и да си казваш което както решиш. Ако някой има проблем с откровеността ти и тя го притеснява, то проблемът му е личен и по-добре да поработи над него, вместо да коментира.

Не смей да се извиняваш за това, че си откровена. Толкова малко останаха хората, на които им стиска да бъдат, че да видя теб да се извиняваш за това, направо не мога да понеса.

Иска ми се да ти кажа нещо хубаво, нещо окуражително, нещо мило, което да накара нещата ако не да минат, то поне да се облекчат. Знам, че няма такова. Ти си майка и нищо от всички думи, които има, няма да поправят начина, по който се чувстваш. Сега. Но и това ще мине. Не е утеха, но поне е вярно. А ти си отишла в себе си твърде далеч, за да се задоволиш с по-малко от истината.

Сега е зле, да. Може и по-лошо да стане. За момент. Но и това ще отмине, а ти пак ще си имаш детето. И себе си. И това, което е в теб.

И пак ще си щастлива. И пак ще обичаш. И пак ще те обичат.

И пак.
Ще.

Eneya каза...

Познавам те само от постовете ти, но ми правиш впечатление на свестен и мил човек.
Като дете на родители, които никога не са се разбирали, ти казвам искрено, не се притеснявай, ще го надмогне доста лесно.
Иначе... дааа, егоизмът. Ако трябва да съм честна, не знам дали съществува такова нещо като нормален развод. Винаги има проблеми... винаги. А финансовите са най-гадни, наистина.
Но помисли така нещата. Не всичко е пари.
За теб и твоето дете е най-важното да бъдете щастливи. Няма как да се купи това с пари.
Успех!

Анонимен каза...

Има разни книги за подсъзнанието и може да не вярваш ,но нещата в тях са верни и работят.Когато сметката за тока стои пред теб неплатена ,е малко трудно да се отдадеш на други мисли.Но понякога нещата стават толкова бързо ,че си струва да опиташ.Ако смяташ,че моментът не е подходящ-просто се опитай да изпълниш сърцето си с искрени добри пожелания към екс-съпруга и кажи една молитва за него.Без импровизации-просто *Отче наш*.Преди години така се помолвах от сърце за работодателя си в дни, когато обидата и гневът,че бави плащането, ме заливаха.И след няколко часа той се обаждаше и ми даваше майчинството-тогава не ги плащаха по сметка ,както е сега май.