четвъртък, 5 септември 2013 г.

Приоритети :)

Разказано от Ванката:
Уговарят се да ходят да катерят на Мальовица и някой казва, аз жената я оставям в Русе и идвам, друг казва, айде, и аз моята ще я оставя и идвам. Питат трети - ти идваш ли- той казва - бе, къде ще ходя, я гле'й колко народ си остави жените сами тука!...

сряда, 14 август 2013 г.

Испанци в Пирин

Испанците са много забавен народ. Вървим в планината и се разминаваме с испанска група. Вървят  разпокъсано и понеже на мен ми се пишка, питам тези, които ми се сториха последни : "Има ли още от вашите?". В отговор получавам сърдечна усмивка : "По принцип на планетата - да, но иначе това е краят на нашата група."

Фурми, бейб...

Вървим в планината и Ники ми предлага сладки-пресладки фурми. Аз си вземам едничка, после още едничка, после още едничка и накрая казвам  - прибери ги, че губя контрол над себе си.
 Рада запява "You and I" на Scorpions : "I looose controool because of your dates..."
Супер готино е да имаш интелигентни и забавни приятелки:)

вторник, 23 юли 2013 г.

Акорди

Истинското, неистинското, извисяващото, погубващото, коварното и искреното са сплетени около мен. И  едното прилича на другото, и правилата не важат. И там където протягам ръце с усмивка, често ме чака хищен студ, а там където пристъпвам враждебно срещам щедра топлина. И често приласкаващата светлина е капан, а сивата пустош носи ромон на щастие...
Искам да затворя очи и да виждам истинската същност. Искам да плъзна пръсти по правилните струни, да намеря сияещата мелодия, скрита в плетеницата...

вторник, 16 юли 2013 г.

Gender studies...

Това, което за нея е "любов под звездите", той го нарича "секс върху шалте, извън палатката" ...:)

сряда, 26 юни 2013 г.

Развитие

Някога вярвах, че всичко, от което се нуждаем, е любов, по-късно вярвах, че всичко от което се нуждаем е секс,сега смятам, че всичко, от което се нуждаем е сладолед, от който не се дебелее...

вторник, 25 юни 2013 г.

Житейски истини в 64 квадрата

В шаха, както и в много други неща, наред с яростната борба до край, мисленето също много помага...

сряда, 29 май 2013 г.

...най-голямото богатство...

Когато ти подарят звездите, от там нататък вече имаш всичко...

четвъртък, 9 май 2013 г.

войната

Никога не съм виждала дядо си. Майка ми не го помни. Била е на годинка, когато е загинал. Убит във войната. Спомням си как се взирах в изтърканата черно-бяла снимка, от където ме гледаше усмихнат човек с изразителни очи. Когато гледам военни кадри, във всеки войник виждам него - 20 годишен, влюбен в жена си, с малка дъщеря, обикновен човек, който е искал да оре нивите си, да свири на гайдата си, да заспива до дишането на децата си. Колко жени е направил вдовици преди неговата да сложи черната забрадка? 
Войната е ужасно нещо.

петък, 26 април 2013 г.

Don't believe in second chances

Цитирам свободно една моя позната по въпроса дали смята да се задоми повторно :  "Човек един път се беси..."

вторник, 23 април 2013 г.

Забавления в петък вечер

Решаваме в прекрасната петъчна вечер да седнем в някое приятно тихо местенце да хапнем с приятели. След няколко злополучни опита си харесваме малък кокетен ресторант и си поръчваме вечеря, без да забележим скритите зад колоните уредби, микрофон и синтезатор. И както бодем първите хапки салата, залата се разтърсва от неистовия вой на изрусена певица, която със садистична методичност започва да съсипва наред македонски, сръбски и български песни. Опитваме се да не обръщаме внимание и да водим приятелски разговор, крещейки си през масата. Но когато дамата подхваща "Топъл дъжд" , аз вече не издържам, тръшвам си вилицата на масата и заявявам : "Оле, ще хвана и ще и го навра тоя микрофон в г*за!!!! ".
Сашо ме поглежда разбиращо и казва : "А може би трябва да и го изкараш от там?"

неделя, 7 април 2013 г.

Най-хубавата вечер...

Не знам кой ми я подари тази вечер. Не знам какво ме накара да си вържа връзките на обувките и да изляза по мокрите пролетни нощни улици. Не знаех за листата на кестените, застинали в секундата преди да се разтворят. Не знаех за аромата на цъфнали дървета, реещ се в лекия дъжд и полепващ по устните. Не знаех за пустите алеи в парка - топли и обгръщащи в мокър здрач...
Най-хубавата вечер от годината, казвам ви...

сряда, 3 април 2013 г.

Начини да губиш (на шах)...

Играя шах. Губя, губя. Мразя да се предавам, играя до края. Колко безнадеждност има в това да се опитваш да вървиш с вдигната глава, докато врагът отхапва от всички страни последните залъци от силите ти. Глупост, казват. Преди намирах красота и достойнство в борбата до край, за последното квадратче дъска, за още един ход, за глътка въздух...Сега ми се струва унизително и жалко. Знам какво се е променило. Сега се мисля за много добра и смятам, че трябва да печеля. Удивително, как фактът, че се мисля за нещо повече, ме прави нещо по-малко. И ми отнема щастието от малките победи, защото очаквам големи, а и за големите изгубвам хъс.

Осъзнавали ли сте някога огромната разлика между това, да вярваш в себе си и това, да се мислиш за много важен?...


петък, 22 март 2013 г.

Кухненски истории

Кухненската маса скърца под тежестта ми.Равномерният ритъм е опияняващ, вдъховяващ. Знам, че се получава идеално. Съседката отдолу започва да чука по тавана. Спирам и ме залива неудобство. Права е. Единадесет вечерта е, супер неподходящо време за месене на тесто...

понеделник, 11 март 2013 г.

философски размисли по време на волейболен мач

Вчера гледах волейболна среща между "Дунав" Русе и УНСС. Не бях гледала волейбол много отдавна. Освен нормалните запалянковски емоции, главата ми се напълни с размисли и поуки, които искам да разкажа. Аз отидох за да гледам УНСС, понеже си имам сантименти към тях:) А и те бяха по-интересният отбор, заради голямата амплитуда във възрастта и уменията на играчите. Някак, бяха като умален модел на общество. С опитните и неопитните, дръзките и предпазливите, можещите и неможещите.

Първото, което сякаш винаги съм знаела е колко е важен характерът на един играч. Понеже аз цъфнах в залата доста раничко, имах удоволствието да изгледам цялата загрявка на отборите. Когато загряват, хората са в спокойна, дружеска обстановка, отпочинали и ведри. Тогава се вижда техниката, физическите способности и силата на всеки. Веднага се откроиха двама играчи. Единият със много спокойно и уверено пипане на топката, здрави, решителни удари и покровителствено-бащинско отношение към по-малките. Другият със невероятно силни забиви с лявата ръка и пъргавината и отскока на дивата младост. Помислих си, а, ето това са двигателите отбора. Бях изненадана, че друг е капитанът, но в игрта разбрах защо.
По причина, която ще разкажа по-късно, УНСС губеха, въпреки, че имаха много добри играчи. Съдиите имаха няколко гадни отсъждания, което изостри напрежението в отбора до крайност. Всеки, който е играл, знае гадния вкус на това, да даваш всичко от себе си и да падаш. Е, те падаха и нервите им бяха опънати. Тогава видях спокойното и обединяващо присъствие на капитана. Той и още един възрастен(на фона на 18 годишните) играч запазиха присъствие на духа, въпреки, че бяха ядосани и имаха пререкания със съдиите, за което единият получи даже картон. Но играта им и поведението спрямо съотборниците не се повлия и не се промени. Техни бяха умелите вдигания, спокойните отигравания над мрежата, дружеското тупване по рамото на издънилите се. Те бяха източник на хармония и обединение, което прави отбора едно цяло. Те бяха истинските титуляри.
Двамата, които отбелязах в началото като много добри, всъщност в условията на игра бяха сравнително посредствени, защото не можаха да овладеят напрежението и да се отърсят от сковаността, която носи поражението. Младият се справяше доста по-зле и всъщност не игра много. Повечето му силни забиви бяха блокирани, понеже не оцени ръстовото превъзхоство на противника и не се промени, гордостта му не позволяваше просто да им пусне топката зад гърба, виждайки, че не може да ги надкочи.

Втората ми тема за размисъл и прозрения беше какво става, когато някой е много по-добър от останалите. В играта рязко се открои едно момче, което кой знае защо не забелязах на загрявката. Изключителна физическа сила, мощни забиви от втора линия, яростна и изненадваща атака. Почти всяка втора точка на отбора беше негова. Беше червенокос и в него имаше стихия. Губенето на точки, което в някаква степен вцепеняваше другите, в него предизвикваше ярост и стремителен порив да победи. Мога да кажа, че толкова помитащи забиви от втора линия не съм гледала, откакто исках да се оженя за Владо Николов:) .
НО! Гневът му беше неконтролируем, викаше и на собствените си съотборници, беше груб и игнориращ, опитваше се да играе вместо всички, вземаше топки, които не са за него, заради съзнанието му, че другите не се справят. Като цяло, не знам дали повече помогна, или повече попречи на отбора. Ако беше индивидуален състезател, вероятно щеше да бъде велик. Но когато играеш волейбол, колкото и да си силен, не можеш да надиграеш шестимата отсреща. Той разстройваше играта на собствения си отбор с арогантност, идваща закономерно от много по-високите му способности.
Силата на групата е в координацията и взаимодействието, а не в изключителсните способности на някого. Колкото и да  не ни харесва, свръхизявените често повече пречат, отколкото помагат. Освен ако не са надарени с невероятната способност да дават всичко от себе си, само в правилния момент и никога да не демонстрират, че са нещо повече от другите. Което, драги зрители, сигурно е мнооого трудна работа...

Третото, ах, третото е много лично и се отнася за слабаците в отбора. Аз самата съм била такава и знам какво означава подкрепата и отношението на хората около теб. Когато играех (в отбора на УНСС) бях в компанията на бивши състезателки на професионални отбори, включително и на националния младежки и при цялото ми безумно старание и способности(както казаха), аз, селянчето играло в училищния си отбор, никога нямаше да прескоча дупките и да стигна нивото на съоборничките си. Те ценяха в мен безрезервното ми раздаване (и силните сервиси) но всички си знаехме, че играта ми не е стабилна. И често бях дупката, в която се целеха сервисите на противника, макар че често бях и тайното ръжие, което решаваше мача. И това, което знам, е че когато се съмняваш в себе си и си даваш сметка, че не си на нивото на останалите трябват две неща - да се организиратака играта, че да ти се дадат задачи, които са по твоите сили, и да ти се гласува пълно доверие за задълженията ти в твоя периметър. Въпреки грешките, доверието, гласувано на слабаците, може да направи от тях безценни играчи.
УНСС нямаха защита. Не знам защо и как, но либерото им беше просто привидение в полето. Топките падаха покрай него като дъжд, посрещанията му бяха рязки и коси, затрудняваше разпределителя, няколко пъти вдигна директно на противниците. Не знам по каква причина беше в игра и винаги ли играе така. Трябва да призная, че имаше и няколко много добри изваждания и удачни реакции, но като цяло беше голяма дупка в защитата. И тук видях, спокойното бащинско потупване от капитана и друг от играчите и в същото време яростното избутване встрани от червенокосия, за да не му се пречка като посреща. И въпреки, че на либерото се дължеше голяма част от провала на отбора, провалът беше за целия отбор. Поуката - често успехът зависи от това, как действате със слабаците сред вас. Перфектния вариант е звезден отбор без слаби места, но на практика това рядко се случва.

В крайна сметка УНСС паднаха с 3:0 въпреки, че имаха своите шансове и силни моменти. На мен ми бяха симпатични и ярко се открояваха на фона на сивата, но стабилна и резултатна игра на Дунав. Героите не винаги побеждават.  Едва ли моето възхищение е кой знае каква утеха за загубата им. Никой не обича да губи. Но истинските победи са в едно друго измерение, във вътрешното израстване, което всеки - победител и победен отнася със себе си след всеки мач. И в очите на някои от тези победени видях колко много такива победи имат зад гърба си.

четвъртък, 7 март 2013 г.

Песен за огън и лед

Било април и те вървели от хижа "Козя стена" към хижа "Ехо". Двама. Опитни планинари, млади мъже. Изведнъж времето се развалило и силният вятър станал ураганен. Завалял леден дъжд, който преминавал в поледица. За няколко минути пристигнала хипотермията. Главите им се мотаели, мислите били объркани. В целия дъжд забравили за скъпите дъждобрани в раниците. Изпитвали ужасен студ. Всичко било ледено.

Спасил ги опитът и издържливостта. Добрали се до хижата, оцелели.

Разказа ми го единият от тях. Каза, че си спомня студа - пронизващ, всепроникващ. И странната топлина на китката му - от мартеницата. Каза, че почти не помни нищо друго, но помни топлината. И че вече никога не си маха мартениците.

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Опаковки

Истинските неща рядко идват в красива опаковка. Лъскавите книги често са безполезни, бебетата не ги носи щъркела в красиво спретнато вързопче. Хората, които променят живота ни не идват на бял кон, лекарствата за най-страшните болести се крият в неугледни прости тревички.

Защо е така? Дали не достига енергия да се изтъче прекрасна сърцевина и прекрасна външност на нещата?
Или е урок по търсене на скрита сила и красота?
Или очите ни са забулени с погрешни представи за красивото и правилното?

Искам да имам  това сетиво за истинското. Да виждам отвъд праха, кръвта, сивотата. Да не се препъвам в безполезни опаковки, а да срещам искрената, жива тъкан, от която е направен светът.

петък, 15 февруари 2013 г.

Философски...

Преди мислех, че човек е значим, ако има изисквания, ако очаква хората да се държат с него по подобаващ начин и се бори да го получи.
След десетилетия жизнен опит и размисли, осъзнах, че човек е значим, без да има изисквания. Значимостта е вътрешно състояние.
Постъпките на хората спрямо мен би трябвало само да ми дават ориентир как аз да се държа с тях, но да не влияят никак на самоопределянето ми.

Много време се опитвах да постигна това състояние, а вчера изненадващо разбрах, че съм го направила.


вторник, 5 февруари 2013 г.

Семейството и квантовата физика

Прибирал се Шрьодингер от командировка и си мислел за красивата си жена: "Усещам, че ми изневерява, но не съм сигурен, и докато не съм я хванал в леглото с друг, това е такава една суперпозиция - хем ми е вярна хем не ми е..."

И след кратък размисъл дали иска вселената му да се разцепи на две, позвънил в къщи и казал : "Скъпа, прибирам се, след час съм у дома..."

понеделник, 4 февруари 2013 г.

Болежки

Лекарят ме пита дали имам болки в гръба заради гърдите. Аз, понеже като съм притеснена, ставам много остроумна, заявявам: " Ъф, не в гърба, мен направо коленете ме болят! "

петък, 18 януари 2013 г.

...

Рано ми е за умиране, късно ми е за любов...
Теоретично.
На практика за умиране и за любов винаги е време:)
Ей това му обичам на  живота!

сряда, 2 януари 2013 г.

Жега

Облечена съм с полар и вълнени чорапи, завита съм с юрганче и спален чувал. Зимното слънце грее през прозореца и напича лицето ми. Намествам се удобно на възглавницата и се унасям, представяйки се, че дремя на плажа. Ммммммм.