сряда, 6 октомври 2010 г.

Суета

Чувствала съм се подготвена за това, че с годините ще погрознея, ще се сбръчкам. Гледам се в огледалото без особена тревога. Но никак не съм подготвена за това, че с годините ще оглупея. Човек е свикнал да си мисли, че подаръкът на времето е мъдростта. А то не е така. С годините мисленето става схематично, губи се полетът на мисълта, върви се по утъпкани пътища и все по-трудно се приемат нестандартните идеи.
Снощи се помъчих с една задачка, която ми препрати Сашо. За да установя, че вече не съм така умна, както си мисля:) Е, супер гадно ми стана, признавам си. Всичките забележки за възрастта ми, цялата загуба на привлекателност като жена, никога не са ми разваляли така настроението, както мисълта, че ставам тъпа, безидейна. Явно интелектуалната суета е страшно нещо:)

2 коментара:

wind каза...

Аз не мога да реша елементарна задачка, която 8 годишно дете решава за 30 секунди.

8-годишното дете не може да изчисли Net Present Value на паричен поток, която аз смятам за 30 секунди.

Въпрос - кой от двама ни е по-умен ?

Отговор - никой, просто мислим по различен начин.

Извод - няма място за притеснение :)

Случайна каза...

Ихаааа, аз мога да изчисля NPV! Успокоих се:)))