неделя, 7 ноември 2010 г.

Циганска работа!

В къщата до нас има циганска сватба. Чувам я цяла сутрин. Виковете са ритмични, диви, несекващи. Вият се заедно с музиката като в транс - привличащ, помитащ. Като тръгвам за работа виждам че са се събрали много зяпачи. Отивам да погледам и аз. Виковете и особените писъци на жените се сливат с басовите възгласи на мъжете. Като в някакъв племенен ритуал. Музиката кънти и вибрира. Мъже и жени танцуват. Повечето са много млади и красиви. Да, облечени са като за циганска сватба, но им отива. Страшно много им отива, и в извивките на телата няма нищо пошло и грозно. Напротив - някаква дива магия, която ме кара да настръхна. Сякаш те знаят някаква тайна, която на нас, зяпачите, ни убягва и са отворили душите си и телата си, и отиват някъде, където ние никога няма да ги достигнем.
Булката е накичена със злато, огромни бижута висят по врата и ръцете и. В черната и коса има коронка, роклята е пищна и къдрава. И все пак прилича на кралица. Това е нейният ден и тя го осъзнава. Танцува сдържано, но пламенно. Сестра и - близначка е в пищна червена рокля и танцува до нея. Виждам я че плаче. Но не спира да вика и да танцува диво в чест на сестра си. Сякаш прави някаква магия за щастие.
Отстрани е паркирана взета под наем лимузина с украса от воали, брокати и цветя.

Тръгвам си. Слънцето грее ярко и топло върху купчините есенни листа. Един по-изискан човек би казал, че грее направо неприлично като за ноември. Циганска работа!

1 коментар:

Анонимен каза...

описала си го точно.много ми хареса. :)