сряда, 21 ноември 2007 г.

За салсата, тъпаците и златните нишки на света

Е, сега тука вече станахме на кълбо.
Заговаря ме в нета някакъв си господин, на който целият му профил е в танци че танци. Малко пресилено ми прозвуча, но си викам, така го чувства човека. И аз много обичам танците. Поговорихме, каза ми къде има салса парти в Русе, обсъдихме някои стилове, които харесваме и не харесваме, и за мен общуването ни беше приключено.
Но не би. Ден след ден едно и също в кю-то. "Как си танцьорке, ще танцуваме ли, танцьорке, ама ти май не си уверена в себе си" Аз просто не му отговарях, като най-учтива форма на показване на липса на интерес. Никак не обичам да съм груба и това ми е грешката в живота. Но той продължи да ме засипва с обяснения и излияния, за танците, за "тренировките" на които ходи. Засипа ме със страшни термини като "кюбан" и "руеда". И ми прати линк към форума на един салса клуб във Варна, където е писал, да прочета и да знам как да се държа по салса партита. Малеееее. Че като го почнах. Около една страница му написах, с мнението си за него и такива като него. Само дето не ми мина и ми напира отвътре да кажа мнението си и тук. Защото ми ПИСНА от "салсероси" и всякакви идиоти.

Аз много обичам да танцувам. Обожавам и латино танците. Бях ужасно щастлива, когато се нароиха толкова много салса клубове във Варна. Радвах се че има латино дискотеки, латино-партита. Че мъжете се учат да танцуват и всякакви такива. Но като ходех на тези партита и си общувах с хора, които танцуват, все по-малко и по-малко ми харесваше там. Скоро осъзнах в цялост какво мисля по въпроса.

Танците са полет. Сливане с безкая, улавяне на трептенията на света.Вече съм писала как го чувствам. И мисля че не съм само аз. Това е необяснимо и не подлежи на систематизация. Танцът е един от малкото останали начини, да станеш истински, за малко.
Но какво се случва с танците сега. Някакви хора решават да направят добро и да учат другите да танцуват. Танците и се учат, това е вярно. Поне в началото. И жените, които са по-чувствителни и ефирни, инстинктивно усещайки че ТАМ има нещо специално, истинско, бленувано, търсено, хукват на салса, примерно. Мъжете пък, един от друг научават, че там има много мацки и също се записват, че може пък да падне нещо. И в цялата суматоха, вместо да намерят пътя към усещането на света по един по-хубав начин, хората занасят там цялата си мръсотия, евтините свалки, клюките, снобарията, превземките, суетата. И от танца не остава нищо. Виждала съм много двойки да се въртят по дансинга, така правилно стъпвайки и в същото време няма никакъв танц в тяхното движение. Като програмирани машини. Мацките внимават да си правят правилно фигурите, за да ги канят пак мъжете, мъжете пък се надуват как добре въртят партньорките си насам натам. Сякаш казват "А, видяхте ли, а?" Понякога, много рядко, виждам двойки влюбени, които са двамата заедно, пренебренгали правилата и стъпките и общуващи и сливащи се един с друг. И това е радост за очите:)

А, а въпрсоният тъпак, който провокира този пост, ми каза: "Ти май си от жените, които не обичат да ги водят". Май да, бате. Всеки, който ме познава ще ти го каже. Един мъж може да ме "води" само ако ме погледне в очите, остави ме да танцувам, и тогава аз сама ще поискам да се слея с него, да последвам стъпките му и да им дам красота, цялост и сияние.

8 коментара:

Иво каза...

Две неща искам да видя в момента:
1 - как си го "нахранила" мъжката
2 - физиономията му, когато е прочел всичко ;D

Michel каза...

Как хубаво си го казала, за танца... Прочетох поста ти на един дъх :)

Случайна каза...

@Иво: Да, понякога съм много "хранителна". Поне спря да ми пише.

@Michel: :)

arhivatora каза...

ах, последното изречение беше най-сладко :D колко `убавко ги изписваш тезз нещица!

алекс каза...

Хубавице, видя ли се вече :-)

Eneya каза...

Кой, чудесна Жу, ще дойдеш ли на 13 декември? Ние обещаваме много да ти се радваме и да те заведа на кънки в Борисовата ;)
А и да ти покажа най-опосле любимата ми чайна. ;)

Дъждовна каза...

Ехооо.....Русе май те омагьоса и не ти остава време.Но нали не си забравила,че по Коледа стават чудеса.Така че и да имаш някакъв проблем,възложи го на дядо Коледа и на дядо Мраз-все единият ще оправи нещата.Весели празници!

Peter каза...

Ех, сливане с безкрая, трептения на света... колко хубаво :)

Само че за останалата част от света танците са просто вертикално изражение на хоризонтални намерения. В които хоризонтални намерения няма нищо, ама нищо лошо - колкото повече, толкова повече щастливи хора на света и по-малко войни. Съжалявам, че го приемаш толкова негативно. ;)