четвъртък, 2 юли 2009 г.

Дет' сме най-красиви, ми сме най-добри..!

Националките по волейбол ще играят във финалната четворка на Европейската лига. Женският волейбол не е толкова силов и динамичен като мъжкия, но има някакъв особен чар. За мен е радост да гледам тези създания, с вид на фотомодели и дух на самураи. Има нещо ужасно трогателно в това да видиш двуметрова амазонка, която след чудовищен забив си оправя косата с такъв безпомощен момичешки жест, че ти идва да и купиш един сладолед. Пък тя косата и една руса, руса, чак до кръста. Пък шамарите и.... За Филипова говоря, да. Ами Янева?...Оле майко, не можеш да видиш топката. Ами Радостина? Как гледа с тези хубавите очи и ...БАААМ! С лявата ръка. И другите, и още. И гледаш как им идва да се разплачат понякога, като падат, обаче никой не плаче. Напред и толкова. До последно. Плаченето е за съблекалнята.
Но се надявам да няма нищо за плачене на 11 и 12 юли, когато ще са финалите. И ще ги гледам с огромната надежда да получат заслуженото. Защото както казваше една моя треньорка някога "Дет сме най-красиви, ми сме най-добри!" :)))

Няма коментари: