вторник, 30 юни 2009 г.

Айсиктир!

Муахаах! Е, съжалявам, ако е изтъркана темата, но нямаше как да не го напиша този пост. Като прочетох последните коментари по поста за пепелянката, хем ми стана много смешно, хем се ядосах, ама наистина.

Как се осмелява някой, който яде месо, да ми размахва пръст за безжалостното убийство, разбираш ли, на една змия, която е най-отровната в България и лежеше върху скалите, по които се катерим почти всеки ден. Не че ми беше хуабво да я убия, не че бих я убила, ако я срещнех просто така, някъде по пътя си, но точно там на тези скали, на това място, ако видя пак пепелянка, предполагам че пак ще я убия. И тези милозливи защитници на животните да си измият лицето със студена вода, да се огледат малко и да осъзнаят защо им е толкова сладко да размахват пръст - защото така се чувстват много възвисени и не им пресядат пилешките дробчета и свинските пържоли с които се тъпчат усърдно.

Един познат ми разказа за някакъв будистки храм в Тайланд, където бил отседнал. Там правило било "Не убивай". Било забранено да се убие даже комар, нищо, че те хапе. Било забранено да се нарани каквато и да е жива твар. На мен това ми се вижда нереално, но не мога да не се изпълня с уважение тези хора, защото те наистина се опитват да въплътят идеалите си. Ако някой от тези будисти ме беше порицал за змията, бих навела глава и бих се засрамила дълбоко, вероятно. Бих се замислила, че трябва да израстна още духовно, за да поставям принципите за ненасилие над страха от смъртта.

Но моля, разни недорасли псевдо-хуманисти да не се опитват да яхнат вълната на разкаянието ми и да се рисуват на съдници. Как може да защитаваш животните и да ядеш месо?!

18 коментара:

Анонимен каза...

Мила, обожавам месо! Няма ден, в който да не съм изяла прилична порция мисенце. Доста си падам по свинските пържоли - и днес изядох една, мням! А! и съм млада, ам такова недорасла, както казваш :)! И съм убивала - кофти ми е, но ми е по-вкусно, от колкото кофти. Да убиеш животинка по мъчителен начин и без смисъл е противно, не че изобщо е убита - всичко умира някога.
Мисля, че проблема (повърнат с този пост) е в месото, не в убийството.
А пък това дето се опитваш да го изкараш на честолюбие, много ми прилича на яд.
Така, де същината на коментара ми:
„Как може да защитаваш животните и да ядеш месо?!”
- Ами тъкъв е живота.....

Гарка

Случайна каза...

Аз не знам за какво честолюбие говориш, казала съм си ясно, че съм ядосана.
А най-точно, бях ядосана от класическата склонност на хората да бъдат много принципни, когато принципите им не касаят тях.
А, също така вероятно съм "повърнала" и погнусата си от хищната наслада с която хората се втурват да ръфат някой, който случайно си е признал грешка и съжалява.

А ти, гарка, вероятно поради младостта си, или може би заради глупостта си, явно не си дочела докрая другия пост.

"За себе си си мисля, че трябва да се науча да убивам змии, ако се налага, бързо и безболезнено, без съжаление, но с уважение."

А животът е такъв, какъвто го направим.

P.S. А на "мила" на непознати говорят или пълни лицемерки, или типични курви.

Анонимен каза...

Виж, сега:
1 - вече ми е досадно, ама поже не обичам не довършени неща, пък и след горния коментар няма как да не отговоря....НО това е последния път, в който отварям блога ти (и без това малко се е вкиснал).
отзад на пред:
2 - нито лицемерка, нито курва (да не би да имаш нещо против последните, пък?).
3 - млада съм и съм умна (на-на-на-на-наа-нааа-на).
4 - постовете ще си ги чета както искам! от края, само средата - моя работа, ако не те кефи свободата на интернет - излез, ако обичаш...или просто може да си толерантна. Казваш, че аз не съм дочела и съм сбъркала(а пък ти така жестоко ме наказваш, о! даже ме обиждаш - не, не дей така, деее), а пък искаш снисхождение, за това, че си си сложила едно TODO: "да се науча да убивам змии безболезнено" ( Хммм това намирисва на: "А най-точно, бях ядосана от класическата склонност на хората да бъдат много принципни, когато принципите им не касаят тях.", за другите грешката е кофти и те са глупави, за тебе - О! горката ти!). Нека ти помогна - чупи се врата на змията, или главата.
5 - това ми е любимото: "А животът е такъв, какъвто го направим." ...това..., това е толкова лексиконно!
Не познавам друг човек, освен себе си, който да си е позволил да направи толкова промени с живота си, в името на щестието и удоволствието (прости ми нескромността, това също няма как да докажа сега), сиреч за това мога аз да ти говоря, но мисля, че въпреки годините не си разбрала, че не е точно така.
Пример: Аз не съм си направила България "кенеф", но тя е част от живота ми (това е изключение от съждението "А животът е такъв, какъвто го направим.")......и мн и мн др.
Пък и доколкото имам спомени от твои постове, ако ти си диригента на твоя живот, то май обичаш да страдаш. Нещо май не са ти много готини някои спомени.
И последно: нека ти кажа още нещо, което съм го разбрала от опита си - (много ми се иска да не е така, но) не всичко в живота зявиси от човек. Но това е и капка от чара на му.
уф, ами толкова
Аре, сбогом, жужа!

Гарга

ПП: Евала, че изобщо оставяш коментарите.

Случайна каза...

Малей, като си представя че такива ми четат блога, направо ми идва да си го закрия.

Анонимен каза...

go ahead :)

Случайна каза...

Къш,бе!

bozho каза...

>"Малей, като си представя че такива ми четат блога, направо ми идва да си го закрия."

Сакън!
То всякяква паплач чете и Достоевски,да речем.
Ама човекът си е давал сметка за това предполагам, но въпреки това е писал :)

Григор каза...

:-))))))))))))) Е това се казва женски разговор. (На тема змии...)

Майтапът настрана - аз понякога ям месо, но гледам да го избягвам. Жал ми е за животните. Понякога късам растения, но гледам да го избягвам - жал ми е за тях. И може би понякога бих убил змия, но гледам да го избягвам. По същите причини.

Конкретно за пепелянката - дори да те ухапе (и дори да не е малка), ако запазиш самообладание и действаш, е твърде малко вероятно да пострадаш сериозно. Срязваш (ако няма с какво - сгризваш) ухапването, и смучеш и плюеш минута-две-три. (Всъщност, и без срязването обикновено става, то е за психологически комфорт.) А след това половин година вече няма да те вълнува, ако те ухапе пак - ще имаш имунитет.

Божо каза...

@Григор
Това с изсмукването на отровата, май не се препоръчва, ако имаш ранички в устата, болни зъби или венци.

Аз имам и трите.
Какво ще ми препоръчаш тогава, ако ме ухапе пепелянка?
А усойница?

Жоро каза...

Дали пък пепелянката не си е мислела за теб същото - какво пък прави тая там - точно на тези скали, на коит овсеки ден се пека. За кой ли е естествено да се пече на скалите и за кой неестествено да виси по тях?

Случайна каза...

Ами, какво да ти кажа, Жоро, мисля за в бъдеще да се придържам само към естествените местообитания на съвременния човек - барчета, молове и зад компютъра. Така ще съм сигурна, че ще изживея един пълноценен и щастлив живот.

Григор каза...

@Божо: Ако слушаш тези, дето не препоръчват, ще изпуснеш и най-обикновените неща в живота.

Не ми е известно в България да има змия, дори ако е на върха на силата и отровата си, която да е реална опасност за възрастен, действащ по тази процедура. Смучеш, плюеш и толкова. (Не забравяй - докато смучеш, както изсмукваш отровата от раната на човека, така изсмукваш и от собствените си ранички в устата каквото от отровата е могло да влезе в тях. А и да не смучеше, трябва устата ти да е цялата рана, за да влезе достатъчно отрова, за да си в заплаха за живота.)

Анонимен каза...

от Ghibli

Много тъп пост.
От известно време бях спряла да те чета, сега пак попаднах тук и виждам, че не съм изпуснала много.
Значи, убила си животно без нужда. Стояло си е там, нищо не ти е правело.
Ама ти си го убила, че ти е пречело на кефа. То, а не ти, било натрапникът.
После хората са ти казали, че така не е правилно.
И ти, разлютена, се нахвърляш - "Ама вие това!"
Не, не е важно какво ние. Сега говорим за това, което ти направи. Ти си виновната за убийството на тази малка змия, не ние.

Случайна каза...

Ghibli
Чак от космоса може да се види колко добре си тренирана да размахваш назидателно пръст.

Да те поправя, че в ТОЗИ пост говорехме не за мен, а за други хора. И не беше темата моята вина или невинност, а склонността да се обижда, наказва и поучава, без човек да се замисли за собствените си действия.

Дали съм убила животно без нужда - дефинирай "нужда". Не ям месо от 10 години, защото смятам, че не искам да убиват някое живо същество заради мен. Не закачах много дори мравките в предишния си апартамент. Не приемам откъснати цветя и се страрая да ям зеленчуци, при добиването на които не е убито цялото растение,а най-вече ям плодове, защото се надявам, че така убивам най-малко. Гледам да избягвам естествена кожа, доколкото мога. Както вече казах, може би не съм достатъчно възвисена, че да поставя живота на което и да е същество над моя и този на детето ми, НО примем мъмрене само от достатъчно възвисени.

Защото другото изглежда като някой сериен изнасилвач, който прави забележка на дете да не си бърка в носа. Не мислиш ли?

А евтиния психологически номер с кратки и отривисти обвинения в стил КГБ може да не се опитваш да го прилагаш спрямо мен.

Жоро каза...

По случайност пак попадам на твоя блог и зпециално на твоя пост и искам да ти кажа, че в България е незаконно да убиваш каквато и да е змия. Чудя се дали да не се опитам да подам сигнал, като пратя линк към този пост на съответното място и дали биха могли да го докажат... Мисля, че простотията ти заслужава да бъде наказана.

Случайна каза...

Жоро, простотията наистина е грях и жалко че няма смъртно наказание за нея.

За сигналите до съответно място - всеки човек има свой дълг да помогне светът да стане по-красив и по-добър.

Когато написах този пост бях ядосана много. Сега не съм и виждам колко глупав и безполезен е бил. Негативните емоции привличат неудържимо злобни и грозни по душа хора. Нямаше какво друго да очаквам. Омразата е храна за мизерници. Направих си сама хранилка за злобари.

Жалко, че позволих на гнева и омразата да минат през мен. Имам много да уча.

Анонимен каза...

"Как може да защитаваш животните и да ядеш месо?!"
И следващият, логичен, въпрос е - как можеш да защитаваш горите и да ядеш растения. Бих го задал на всеки вегетарианец. Добре че като са около мен си траят.

Има си граница. Аз ям колко съм гладен - не е като да убивам и да оставям месото да се развали. Какво пречи да защитавам животните, когато не съм гладен (или които не ям) :)

Друг е въпросът за опасните (пряко, в момента) животни.

Случайна каза...

Виж сега, анонимен, аз войнстваща вегетарианка не съм. Не карам никой да спре да яде месо, защото разбирам, че това решение всеки го взема сам, в зависимост как чувства нещата. Аз съм виждала как колят животно на село и като си спомня очите му, убий ме не мога преглътна хапка месо.
Плодовете на едно дърво, или пък ядките, така или иначе са за ядене. Растението ги е произвело и се е разделило с тях. Аз не го убивам, докато ги ям. Мислила съм по въпроса с картофите и морковите, не мога да преценя, то нали има едногодишни растения и многогодишни, не съм сигурна.

Но това, което наистина ме вбеси тук, беше не това, че някой яде месо, а това, че ядейки месо, все пак с наслада се нахвърля да обвинява, порицава и наказва едно деяние, което аз в момента, със познанията си тогава, смятах за логично. Дали сега го смятам за логично, не съм сигурна. Разбирам, че шансът да умра от ухапване е по-малко от 30%. И все пак...Не знам, ако пеплянката преценеше, че съм опасност за нея, дали би имала чак такива морални скрупули да ме ухапе. И ако не ме умъртви, няма да е защото не е искала, а защото толкова е можала. Аз не съм я причаквала с хитроумни капани и да съм я убила за удоволствие. Имахме пръчка и камък, тя имаше зъбите и отровата си. И на мен тази схватка ми се стори честна. Истината е, че винаги съм мислела, че ако видиш отровна змия, някъде в близост, където има много хора, я убиваш.

Но ето че пак се разприказвах и може би пред себе си се оправдавам. Така или иначе, всяко убийство се плаща рано или късно.