събота, 25 февруари 2006 г.
Танго
Седя си след тежък работен ден, слушам танго и разсъждавам за смисъла на живота. Последното е по-скоро оправдание да гледам с празен поглед в нищото. Как ми се прислуша танго, нямам представа. Музиката е последната нишка, която ме свързва със светлината. Ако се скъса и тя...потъвам в мрака. Почти нищо не ми харесваше днес. Дори най-любимата ми музика. Поисках танго. "Por una Cabeza" се казва това. Хм, ако си поплача без причина, дали се брои за разсъждения по смисъла на живота. Иска ми се да съм в черно-бял филм и да не мисля за цвета на косата си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Ако я направиш бяла, ще ти просветне ли на душицата?
Какъвто и да е цветът на косата ти, под нея ще си пак ти.
И ако си усмихната и слънчева, ще си красива без значение на цвета на косата ти. :-)
Да живееш в черно бял филм е далеч по-трудно. Там не можеш да прикриеш личността в нюансите на нещо си. Всичко е точно и ясно. Или си тъмно сив до черен или си светлосив до бял. А къде почва светлосивото ли? Е, все трябва да има нещо, което да ни тормози. Ами сенките? Толкова много сенки населяват един черно бял филм... А и толкова голямо внимание се обръща на формата, защото цвета няма как да я прикрие... Въобще не е за тебе работа. Бъди цветна и весела!
Аз си мислех по-скоро за типа филми, които са черно-белите. Много страст, драми, нереални някакви, разтърсващи...
Публикуване на коментар