вторник, 18 октомври 2005 г.

Песъчинки

Понякога вървя по плажа и гледам песъчинките. Всички са еднакви и хубави. Погледът ми се плъзва по тях. Не искам нищо, не очаквам нищо. Покой. И изведнъж си харесвам една песъчинка, едно малко зрънце в безкрайността. Уникално е някак и ме омагьосва. Искам само него. Искам да го усетя в шепите си. Обаче в миг разсейване го изгубвам от погледа си. Опитвам се отчаяно да го намеря сред песъчинките, но всички са еднакви. А то беше различно. Може би съм се заблудила. Тъжно е да намериш нещо и да го изубиш за една секунда. И даже да не знам дали просто не съм си въобразила. Сигурно просто мечтата да намеря една единствена и неповторима песъчинка между милиардите, ми играе лоша шега.

9 коментара:

Григор каза...

В която и да е песъчинка да се вгледаш, ще усетиш, че е уникална. Две еднакви песъчинки няма - както няма две еднакви снежинки.

Или двама еднакви хора.

Анонимен каза...

poznavam chovek unikalen v svoqta prostotiq i da si kaja chestno hich ne me kefi tazi mu unikalnost :)
ima drug chovek koito e unikalen ZA MEN :)

Случайна каза...

Именно, Anonimous е прав. Всеки човек е уникален, но някой е точно уникалният за теб. Все едно правилният ключ за ключалка.

Todor каза...

No kogato si haresash edna pesu4inka, i da tursish sushtata kato neq nqma da namerish. Zatova pazi pesu4inkata,koqto ti e haresala, a ako q zagubish tursi otnovo, dokato q namerish pak

Румен каза...

Много ми е интересно да чета твоите размисли. Истина! Възхищавам се на философските прозрения, дълбочина и необятност на разсъжденията ( навярно е от близостта с морето). Откривам рядко
чувствителен и широко скроен човек. Откакто открих blog-а ти с нетърпение следя всяка нова
тема. Мисля си дори, че имат стойност да бъдат събрани в книга, за да бъдат прочетени от
хиляди хора. Съвсем искрено !!!Сигурно след това ще бъдат малко по-добри и по-човечни.
Е, стига с хвалбите, че ще се вземеш много на сериозно и ще изчезне магията ти ...;-)))
Всъщност питам се: защо хората имат нужда да споделят мислите си публично? Това е едно разголване на душата, което ги прави уязвими и достъпни (ако изключим, че се прави умишлено и с користна цел). В стремеж да открият себе си, но в друг човек може би? Сигурно, защото са самотни, разочаровани, загубили ориентир и търсят вярната посока? Човек се ражда сам и умира
сам. Затова може би цял живот търси взаимност?
Каквото и да е , хубаво е че те има.
Във всеки случай , не си СЛУЧАЙНА... :-)

spartster каза...

очарователно.

Случайна каза...

Да, наистина най-жалкото нещо е човек да започне да се взема много насериозно:)) Но благодаря за милите думи. Иначе съм съгласна, че блоговете се пишат от самотни хора, или тъжни, които в анонимното общуване с непознати намират частица от щастливото усещане да споделят себе си:)))

wankata каза...

kato za na4alo da se izvinq za latinicata, ama na taq mashina vyobshte nqma kirilica - bylgarskiqt daje ne figurira v control pannela kato ezik - eba ti i diskriminaciqta!
Kakto i da e... Damm slu4ajna ne e hi4 slu4ajna;) Ima i edin razkaz po tozi povod, mislq 4e ti go pratih;) T.e. izpolzvah pone nick-a ti kato startova ideq... seshtash li se? A az vsyshtnost iskah da kaja 4e vidqh novo efekt4e, koeto mnogo me kefi - Hover na texta:) Prosti4ko, no mnogo efektno:)
Cheers!:)
Ciao

Случайна каза...

Е, като нямаш кирилица, виждам че поне Мозила имаш:))