петък, 28 октомври 2005 г.

Мрежата...

Сутрин разказвам приказаки за лека нощ на едно бебе на другия край на света. Почти всеки ден разговарям в Джабър с един приятел, с когото вървим по едни и същи улици, но не се срещаме. Никога не съм виждала човека, когото бих нарекла най-добрия си приятел. Много пъти съм плакала отчаяна и съм намирала подкрепа само в редчетата думи, изписани на монитора. Много пъти съм се смяла до сълзи със същите редчета. Дали Мрежата ме поглъща? Това случва ли се и с вас?

13 коментара:

Тодор каза...

Аз ще работя в интернет зала за пореден път.Ако знаете колко хора идват само за да ползват интернет си нямате на представа.Интернет ни поглъща със сигурност,защото все пак се глобализираме.Накрая наистина тук ще стане като в матрицата.Имплантанти за интернет,радио-интернет и какви ли още не глупости :) Само тогава човечеството ще е наистина обединено.

spartster каза...

welcome to the Matrix :-)

Анонимен каза...

-quote Slu4ajna-
"Това случва ли се и с вас?"

...da...

Случайна каза...

...да...

Но от друга страна, общуването между хората винаги е имало някакъв носител. Най-примитивният е допирът, миризмата. После речта, после писането, може би - всичките ни така любими книги, писмата. После телефонът...А сега - Мрежата. Щедра в във възможностите които дава. Толкова, толкова щедра... Чудя се, ако се събудя една сутрин и всичките приятели и приятелки, заради които влизам в нета, ми се окажат съседи, ама ей така, през един плет:) Чудя се, дали тогава пак ще поискам "да вляза за малко". Наистина не знам. Иска ми се да вярвам, че не.

алекс каза...

Пак щеше. За да си намериш други.

Случайна каза...

Алекс: Наистина не знам. А ти така ли би направила?

владо каза...

не знам за алекс, ама аз така бих направил... ;-)

случайна каза...

Аз си мисля, че това, което би ме върнало в мрежата,ако приятелите ми са на една ръка разстояние, ще е само стахът да не се обвържа прекалено много с тях, да не станат те единствената ми връзка със света. И ако решат да си тръгнат да се почувствам много много зле.
А както казва един наш общ познат:"The fear is a path to the Dark side. Fear leads to anger, anger leads to hate, hate leaads to suffering..."

алекс каза...

Mойто горе беше мнение, не проекция ;-Р

А дали бих... Не знам. Аз просто по друг начин ги гледам нещата, затова отговорът ми не би бил много релевантен на поста ти ;-))

Случайна каза...

Всяко мнение е малко или много проекция. Или, ако го кажем с простички български думи, всеки съди за другите по себе си. Мнението ти беше толкова категорично, а ти ме познаваш толкова бегло. Не е ли това самонадеяност?

алекс каза...

Мислиш ли? Аз ти казах, че ги гледам по друг начин нещата просто.

Ето ти жокер: обърни последните два реда от последния си коментар и ги сложи над другите два.

М? ;-Р

Случайна каза...

Това, което мисля е, че ме натъжи, като заяви толкова категорично че ме смяташ за човек, който би си зарязал приятелите, за да търси нови, ей така. Ако беше общувала дълго с мен, сигурно щях да се замисля над думите ти. Но в случая, независимо дали си права или не, мога да ги приема само като заяждане:)
Когато пиша кометари, тук и другаде, подреждам изреченията така, че да изразя това което имам предвид.

алекс каза...

Заяждане? Мне.

Ти пък по съвсем друга пътека тръгна... Аз къде соча, ти къде гледаш.

Второ кръгче обаче, ако забелязваш ;-)