неделя, 29 май 2005 г.

"...с голубого ручейка начинается река...."

Днес се мъкнех към работата си в окаян вид - болна, с температура, рошава ,развлечена. Минах през пазара за ягоди, които се надявах да ме спасят, и ми се искаше да стана невидима докато стигна до салона. Там поне щях да си пооправя косата и да се натъпча с чай. И тогава едно дете ми се усмихна. Вървеше срещу мен, хванало майка си за ръка. Беше на не повече от 3 години. Малко момиченце с кестеняви къдрици, хванати с шарени шнолички. Усмихна ми се отдалеч, сякаш среща някой, когото отдавна е тъсило. Грейна цялото, и очичките му светеха. Сякаш наистина ужасно се зарадва да ме види. Като се разминавахме ми помаха с ръчичка. Сякаш изплувах от облаците на температурата и главоболието, усмихнах се и помахах. Връхлетяха ме купища мисли. Исках да се върна, да му подаря ягоди(невъзможно, такива неща не се правят), исках да поседна на някой бордюр и да си попея тихичко(и това неуместно), исках да отида на морето и да си поплача(няма как, имах записани часове). Мога само да пиша тук.

Случва ми се хората да ми се усмихват. Усмихват ми се момчета на улицата, когато съм с къса пола, усмихват ми се стари жени, когато им купувам кифли от закусвалнята наблизо, усмихват ми се служителките от банката, иззад хладните си гишета от изкуствен мрамор, това им е работата. Но да ти се усмихне, когато си някаква мъкнеща се развалина, може само дете. Само децата имат онова скрито чувство, да гледат под повърхността. Да не сравняват с шаблони, да не пресмятат. Онова бебче просто видя в очите ми. И знаеше, че може да съм друга, облечена иначе, с хубава коса, с хубави дрехи, но щях да съм си пак същата, онази която щеше да му подари ягоди, ако не се страхуваше, че майка му няма да разреши. И сякаш това беше един наш малък заговор, срещнахме се, помахахме си, разминахме се...И знам че някъде по света блещукат светлинки...И малки очички примижват с усмивка срещу слънцето...И няма начин светът да е лош:)...

Една песничка ми звучи в главата..."...от ульйбки хмурьй ден светлей..."(извинета за правописа...) Усмихнете се на някого...

7 коментара:

Григор каза...

:-)

Григор каза...

:-)

Vasil каза...

Номера е, че само малко дете може да ти се усмихме така, че да го приемеш по тоя начин - аз като се усмихна, особено ако съм брадясал и уморен, доста често докарвам хората до грешни впечатления... И изобщо ако някой друг ти се беше усмихнал така, дали пак щеше да реагираш по подобен начин?:)

алекс каза...

@Васил: големият въпрос е защо не се е усмихнал "някой друг"... А и усмивката е универсална комуникация, ако питаш мен. Усмихвали са ми се по хиляди начини, но искрената усмивка личи винаги... Особена на едно брадясало и уморено лице ;-))

Случайна каза...

Васил: Да, прав си, ако ми се беше усмихнал някой брадясал мъжага кой знае какви ужаси щях да си помисля. За съжаление живеем в твърде параноичен свят. Но все пак се опитвам да се вглеждам в очите на хората, когато ми се усмихват:) Всеки може да се обръсне:)

Алекс: Да, защо. Усмивката е универсална комуникация, наистина, но напоследък започва да се превръща в задължителна безлична маска, което е по-страшно от намусени лица. Някой ти се усмихва, а очите му те пресмятат...

Григор: Предположих, че без да искаш два пъти си постнал коментара си и аха да изтрия единия...си казах, ей, колкото повече усмивки, по-добре:))))

vanina каза...

усмихването причинява бръчки и показва криви зъби, обаче е готино :)) ето линк към споменатата песничка, беше ми любима, когато бях малка: http://www.sugardas.lt/adick/golub.swf

Анонимен каза...

Как говорилось на 2NT.ru Ребенок пошел в сад, я не работаю, скоро все-равно переезжаем и не очень-то и хочется, в случае в случае если откровенно. Посоветуйте, чем заняться, чтобы не отупеть абсолютно?