четвъртък, 20 август 2015 г.

Циганска кръв

Студена сутрин и поредната порция неприятности и лош късмет предния ден. Ноемврийско небе посред август, мокър вятър, безнадеждност. Опитвам се да организирам вещите, живота си, а всичко ми се изплъзва...
И изведнъж в нищото чувам ясни, мелодични звуци. Силни, кристални. Музика се заражда бавно, гъделичкаща, дива, омайна. Прави си сякаш полека място в пространството, разгръща се. Ритъмът се променя, завзема всичко, натрапчив, покоряващ. Всичко вибрира и отеква. И емоцията на безумната дива музика, която малко се е променила за последните векове ми пълни косата със смях, лудост, желание, стаена мъка и яростна надежда. И сякаш светът, който ме е избягвал допреди, идва при мен с цялата си пищност. И не ме пита готова ли съм, искам ли, помита ме и ме завърта в до болка познатия, желан , мразен, обичан, разкъсващ танц ...живот.

Няма коментари: