понеделник, 5 юли 2010 г.

А някой кара колело

Откраднаха ми колелото. Не знам защо ми стана толкова гадно. Сигурно защото скоро няма да събера пари за друго и лятото ще замине без колело. Ако изобщо си купя друго. Чувствам се хем глупава, хем ядосана. Глупава, защото си помислих, че стълбището на вход, който се заключва и стоманена закопчалка е достатъчно да ми опази колелото. Ядосана, защото вече толкова ми писна да ми крадат какво ли не, че ми идва да пищя. Хората ме успокояват, че на тях по три колелета са им крали. Значи още може.
Отчаяна съм от глупостта си, от безпаричието и лятото, което ще прекарам без почивка, за да си върна заемте, да си купя нов климатик, понеже старият се скапа и да събера някой лев за новата учебна година на сина ми. Уморих се да съм патка и да се успокоявам, че поне съм здрава. Здрава съм защото нямам пари за прегледи и чакам да падна, за да разбера че ми има нещо.
Чувала съм, че има страни, където може да си оставиш колелото на улицата с часове и да го намериш пак там. Чувала съм, че има страни, където бащите плащат адекватна издръжка. Чак не мога да повярвам, че съществуват такива неща.

5 коментара:

футболфен каза...

На мен само 2 са ми крали, но не е акцентирам върху бройката. И звънеца на входната врата да ми откраднат пак ми е тъпо. Шото някой хора работим а други крадат.

Анонимен каза...

и на мен ми е гадно по същата причина

Лиляна Андреева каза...

Те са табуретки в мозъчното си подкорие и страдат затова.

Григор каза...

Да си заключиш колелото вътре във вход винаги е покана да ти го откраднат. Още повече че в почти всеки вход живее и по някой сбъркан на тая тема. Във входа на стария ми офис имаше такъв. Хванах го, докато ми режеше катинара на колелото. Изпуснах си нервите, смлях го от бой, стана труден за рисуване. Лежа два месеца в болница... На третия ден след като се върна, изчезна колелото на дете от входа. Бащата, сприхав и як човек, влязъл у клептомана заедно с вратата, и си намерил колелото... Оня лежа в болница още два месеца. Няма седмица след като излезе, започналите да внимават за него съседи пак го хванали да се опитва да краде колело. Не знам какво стана, тогава си местех офиса...

Колело се заключва там, където има най-много хора, стоящи и/или минаващи - спирка, дървото пред магазин с приличен човекопоток, или пред кафе или сладкарница, и т.н. В заключен вход катинар се реже на пълно спокойствие. Никой обаче няма да тръгне да го реже пред очите на 20 чакащи.

Анонимен каза...

Да, има такива места и аз не вярвах. Тук, където съм в момента колите нямат аларми, а моторите се оставят на улиците вечер без всякаква защита. И никои не ги краде, защото това е срамно. Тук ме е срам дори да откъсна цвете от полето защото знам че нямам право да прекъсвам нечие существуване, било то и на цвете. Някак атмосферата е такава. Знам с какво възмущение ще ме погледнат ако ме видят че съм го скъсала и го нося. Хората са обсипани с красотата на природата, но нямат навика да я затварят само за себе си. Радват и се всички и се грижат за нея.