На скалите

Седя си на скалите и се наслаждавам на отражението на луната в езерото. Облаците оформят фантастични картини на бледата и светлина, а камъните смътно очертават ръба на каньона долу. Нещо помръдва в тревата пред мен. Първо си мисля, че е котка, а после виждам, че е малка лисичка, с бяло на опашката. Има голеееми щръкнали уши и ме гледа без изобщо да се притесни. И друг път съм чувала шумове в храстите, явно тук си живее. Светвам с челника, а тя стои в светлината на две крачки от мен и все така ме гледа. Угасям свелината и я заговарям, и чак тогава тя бавно и спокойно се отдалечава през храстите...
Исках да я питам, познава ли го тоя, Малкия Принц...

From лисичка