четвъртък, 24 юни 2010 г.

Сама

Ще започна да се страхувам от лятото, както се страхувам от празниците. Толкова го чаках това лято, само за да разбера, че нямам приятели с които да се скитам по горите. Че нямам с кого да се целувам по пейките в парка. И това лято ще прекарам пред компютъра с кутия сладолед.
Или може би трябва да свикна да ходя сама като куче по поляните. Да си вия срещу луната, да спя сама, да гледам изгрева сама. Тъжно ми е.

4 коментара:

MadWizard каза...

е що за глупости
ние никой ли сме?

Kikimorka каза...

От скромен опит разбрах, че самотата ни се дава с цел. Да се размислим, пречистим и подготвим за изненадите, които идват след това. Така че, горе нослето. Не смърчай по пейките, ами се възползвай от "паузата"...че след време ще има да четем други постинги от теб :))

skoklyo каза...

ами, да беше споменала по-рано, този уикенд сме по перелик, 50 човека група, а аз търсих кого да навия за компания, после чак 14-15 август ще лазим по козята стена, където и да се намира това чудо.
отделно, ако имаш идея за интересно пътуване някой уикенд и се съберем няколко човека, аз съм на линия.

Стоян Стоянов каза...

Не знам защо, ама имам чувството, че тия камъни са малко и в моята градина. ;) Няма страшно! Аз каквото съм обещал - ще изпълня! :) Само да не бях толкова зает...

Между другото, то всичкото написано тук (с много малки изключения) е толкова валидно и за мен, че... ;)