четвъртък, 3 ноември 2005 г.

Червило

Обожавам червилата. Само не тези, умерените, леко бежови, леко виолетови. Обожавам лъскавите, искрящи блестящи червила. Тези дето са по-скоро гланц за устни. Течни и мекички, пухкави, лигавички. Изтриват се бързо, но какво от това. В шишенцето има още и още... Ухаещи на къпини, праскови, ягоди. Дори само да си ги сложиш е целувка. Карат ме да се усмихвам. Усмихнете се и вие и целунете някого:)))

9 коментара:

spartster каза...

де тоз късмет (да целувам):-)

hekata каза...

Ще последвам идеята ти ;-)

алекс каза...

Аз обичам на чисто да целувам ;-)))

Случайна каза...

Аз пък обичам мазаниците:)) Спомням си един стар филм - "Последният император". Той беше Император на Китай и почти момче. И с неговата първа съпруга, също не много голяма, осъмнаха след първата си брачна нощ. Той беше целия покрит с целувки от червилото и. В смисъл, цялото му лице:) Само толкова. Tя имаше много красиви устни:)

алекс каза...

Всичко по устните ми пречи да усещам 100% това, което докосвам. Обичам всичко да усещам, всякак. Не искам нищо, което да ми влияе ;-)) Пък и предпочитам истиснкия вкус на кожата, не този собственото си червило по нея.

Но като гледка червилото може да е ефектно, да ;-))

алекс каза...

//[ама много]off topic
Тази ти тема е много красива - семпла, изчистена, светла, някак лека и просторна. Радвам се, че пак я пусна, на мен ми е любимата ;-))

А и мисля, че ти отива.
//off topic

Случайна каза...

Да целунеш някого с червило е като да те докоснат когато си с копринена рокля.

А за темата...благодаря, май и на мен ми е любимата:) Но по едно време се чувствах твърде по друг начин, затова я смених. И се радвам че успях да я възстановя. :)))

z каза...

мда, не червилата, а онези като гланцове нещата...те също ли се водят "червило"? те са хубави, защото забазват усещането на кожата, а и понякога става толкова по-приказно и после като остане по-теб някакъв брокат сякаш си запазил нещо от целувката :) хех...но нека не прекаляваме :)

Случайна каза...

Мммммммда....тях имах предвид. И...винаги трябва да се прекалява:))