петък, 25 ноември 2005 г.

Клиентките, които обичам...

Едно от най-хубавите неща в това да работя за себе си е, че някак неусетно клиентите ми се отсяват и остават хора, които харесвам. Е, не всички, разбира се, но огромна част. С натруфените намацани кифли със змийски физономии просто няма какво да си кажем. Аз не съм тяхната фризьорка, те не са моите клиенти. А има една прекрасна група от хубави млади и не толкова млади жени, които ме радват по цял ден с присъствието си. И преди малко изпратих една такава:) Една такава страхотна жена. Обикновена, а хубава, твърде забързана, за да се поглежда много-много в огледалото. А в нея има толкова сладка ромнатична красота. Тя върви спокойно през живота си, без да се оплаква, усмихната и стегната. Такова щастие е да седне на стола и докато говоря с нея да виждам как красавицата вътре в нея излиза на бял свят. Да и подаря моето усещане за нея- нежна и искряща. Да видя как се усмихва като дете, как вечерта и се озарява. Как макар и за минути ме обича искрено, защото аз съм била искрена с нея и съм и дала цялото си внимание и вдъхновение. Това е нещо без което не бих могла да живея.

2 коментара:

All Beauty Must Die каза...

eiii blaga ti e mnogo qk ;)))

BatGeorgeone каза...

Ей случайна,
ще ме изкушиш да намина да ме фризираш (това ще е предтекст да видя кой аджаба пише тези неща тук :)
И ми се ще да се обзаложа, че няма да разбереш, че клиента ти всъшност е съмишленик и сродна душа и сверява виртуална и студена реалност.
Много поздрави !