понеделник, 3 юли 2006 г.

И пак за мъжете, жените и хубостта

Като продължение от един минал пост, искам да разкажа за нещо, което се случи преди години, но все още си го спомням ясно, защото ми направи много силно впечатление. Един мой познат, бих казала много интелигентен и чувствителен човек, имаше една приятелка. Той казваше за нея, че е невероятна, забавна, умна, жизнерадостна. Тя го вадеше от депресии, правеше го жив и истински. Той обожаваше да е с нея, честно казано, мислех че са гаджета. Но тя беше, хм, да кажем, дебеличка. Веднъж го попитах дали са гаджета. А той каза..."Ами...мисля че се вижда с просто око, че не сме създадени един за друг" . Бах втрещена. А той прекарваше с нея огромна част от деня си. И така нататък. Та тогава разбрах много за отношенията между мъжете и жените...Хм.

10 коментара:

Анонимен каза...

А ти дебеличка ли си ?

Unknown каза...

Ахахахаха:)
Тази история не се е случила с мен, ако това искаш да питаш. Иначе, ту съм дебеличка, ту не. Сложила съм цял сайт със снимки. Прецени сам/а:)
Но мисля че всяка жена, освен ако не е невиждана красавица, е изпитвала комплексите и проблемите на това че "просто не става".

Анонимен каза...

Приготвяй си ушите. Идвам да ги дърпам. Дано като пораснат, да разберат, че всяка жена, независимо как изглежда, може да привлече мъж към себе си. Най-малкото, ако не беше така, вече щяхме по пътя на генетичния подбор да останем само супер-красавици, защото само Василисите Прекрасни щяха да имат шанса да ни станат майки.
И си много хубава, и го знаеш, ама сякаш си нямаш друго за какво да мислиш, че си се фиксирала на тая тема.
Пък не сме вече на 12, че от външността да си правим комплекси.
Така че - зарязвай огледалото. Стига ти е пило енергията! Хващай нещо друго - имаш си достатъчно интереси. Пък ако щеш - дай се разходим до пристанището, да ти заподсвиркват матросите от военните кораби и да ти се оправи самочувствието! ;-)

Относно оня ти приятел - явно наистина не е бил за това момиче. И то по съвсем други причини, а не поради теглото й. Как се разви историята на тези хора после?

Никола каза...

Хубавица е, ами, как иначе. Не веднъж и дваж съм й го казвал!

Жуже, виждам че пак имам честта да съм списъка на блоговете, които четеш. :)

Unknown каза...

Ау, Итилиен, Ники, ама аз наистина не съм се фиксирала във външността си. От тези постове май съм оставила погрешно впечатление. Или съм прекалила с първото лице ед.ч.
Просто такава ми е работата и през ръцете ми минават десетки жени, които са готови на какво ли не, само за да бъдат обичани. А каквото и да си говорим, външността на жената наистина има значение на "пазара на любов". И колкото и невероятна да е една жена, ако тежи 100кг, тя ще си остане винаги "само приятелка".
Даже не знам дали бих упрекнала мъжете за това. Вероятно е въпрос на генетичен подбор.
Но е тъжно.

Ники:Мда, сложила съм си го, да те наглеждам:)

Анонимен каза...

>"И колкото и невероятна да е една жена, ако тежи 100кг, тя ще си остане винаги "само приятелка". "
Хмм познаавам една дама, която е доста над 100 кила.
Има си съпруг - готин пич и дете са много добро семейство.
Тя е разкошен човек, светла личност.
Има си приятелка, близка по килограми, която е самотна. Тя също е готина, ама като я опознаеш. Иначе създава впечатление на доста нацупен индивид. Явно това й е проблемът.
Вярно, че една жена, която не се вписва в стандартите за красота трябва да положи повече усилия и найвече да не прикрива хубавите неща в себе си.
Познавам много красиви жени, които отблъскват с характера си.
Та нещата не са еднозначни.
А тоя образ, дето говориш за него е бил загубеняк.

Сашо skype: akartchinski79 каза...

"пазара на любов"... мното оригинална фраза си измислила.

Unknown каза...

Ах, Сашо, Ерих Фром едва ли има по-ревностен пазител на интелектуалната си собственост от теб:)
Добре, да уточня че Ерих Фром използва идеята за пазарния принцип на взаимоотношенията между мъжете и жените в книгата си "Изкуството да обичаш", както и в други свои произведения. Същата идея е развита и от други социолози и психолози, на които може и имената им да не знам, както и в блога на Ikew.
Ако съм пропуснала някой от когото съм се повлияла за възгледите си, моля да не се сърди, а да се обади да го впиша тук:)

Unknown каза...

Itilien: Впрочем, до в къщи има голям строеж, и като минавам, съпроводена от подсвиркванията на работниците, взех да гледам на себе си по един по-нов начин. Абе, аз съм ставала, бе!:))):Р

Анонимен каза...

Ааах, Жуже, подсети ме за един мегазабавен тест, който навремето видях в едно списание. Беше на тема "Готина ли сте" или нещо сходно малоумно:
"Минавате покрай строеж. Какво чувате?
а) "Ей, пантерке, ш'те скъсам!"
б) "Как си, хубавице! (и, след като вие не се обърнете, додават "Тоя па крокодил к'во се надува...")
в) "Како, подай тая кофа!"

Та така, пантерке :-)