Днес развивах на някого теории за това, какво е обществото и кога то просперира като цяло. "Общетсвото, казах, е съглашение между членовете му за това как някой ще изпита известни неудобства, за да се събрази с другите, а после другите ще го подкрепят, заради принадлежността му и респективно изпитаните неудобства. " Говорих за това, как често общества като нашето, състоящи се от чешити, или да го кажем, индивидуалисти не просперират като цяло. (И не ми говорете за Щатите, понеже те са излапали цял един чисто нов континент). Дадох пример и с японците, макар че какво ли знам аз за Япония...Но вървят напред хората, заедно с цялата си унификация на индивида...
Такива ги приказвах сутринта. А сега е следобед. И аз се порових в музиката си. И пак си пуснах песнииииииииии. И как да ги слушам тихо, като цялата ми душа трепти с тях. Преди две вечери псувах съседите, които разлюляха блока с купон до 3 часа. Ама в крайна сметка си сложих тапите в ушите и заспах. А днс аз съм терориста. Верно че е 16.30 следобяд. Просто по това време ми се слуша музика. Хм, добре че нe живея в Япония. Та такива ми ти работи, уважаеми читателю, за обществото, съобразяването и Балканското парти.
А, и като казах "Балканско парти" , специален поздрав от нашата маса със "Супараре" за Ванката и Григор. Те си знаят:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар