четвъртък, 16 юни 2011 г.

Eclispe

Лежах в тревата и слушах жабите, а луната изчезваше, погълната от митично чудовище. После спах и явно чудовището я е изплюло, защото на разсъмване си беше цяла, залязваща в цялото си великолепие. Ядох черници и си мих лицето с роса.
А когато се качих на автобуса, за да се върна в града, усетих как чудовището отхапва парче от душата ми. Надявам се затъмнението да е кратко.

Няма коментари: