петък, 27 август 2010 г.

Видове щастие

Седим на плажа с приятелката ми. Плажът е нудистки и сравнително пуст. Тя държи 10 месечния си син и го кърми. Двамата са голи и почернели от слънцето, малкият седи в скута и, смее се и мърда с крачета, гуши се и се намества с израз на абсолютно щастие. Тя сияе в покоя си, озарена от обич. Двамата са такава гледка, че сякаш някой ми открива тайната на смисъла живота.
Погледът ми се плъзва съвсем малко настрани от тях, където в далечината момче и момиче правят секс на плажа. Той е седнал, тя срещу него, прегърнати се движат бавно един срещу друг. Няма криене, няма срам, няма вулгарност - само обич и полет, все по-забързан и трепетен.

Тези два образа са един до друг в полезрението ми, майката с бебе и влюбените, сплели тела, зависи само къде ще фокусирам погледа си. Чувствам се особено, сякаш надникнала зад пелена от заблуди и видяла някаква съкровена същност - щастието. Неизбежно помислям, кой от тях е моят вид щастие?

По-късно през нощта, когато оставам сама на плажа и звездите слизат в дланите ми, а луната ме приспива в сиянието си, разбирам че това е моят вид щастие, различен и все така прекрасен. Няма начин да избягаш от щастието. То винаги ще те намери, само трябва да отвориш очи и да му позволиш да попие в теб...