петък, 27 април 2012 г.

отново жива

Толкова уютно беше в безчувствието ми. Никой не ме докосваше и не исках да докосвам никого. Не тъгувах, не се страхувах, не копнеех, не преливах от щастие. Тлеех в равновесието си, щастлива, че съм се освободила от бурите. Нежна и спокойна. Умиротворяваща и недосегаема. Безплътна, безчувствена. Добронамерена и хладна.

Но днес отворих душата си за музика. Съвсем малко, после още малко. И после с грохот в мен нахлуха обич, болка, желания, съжаления...животът.

Не съм готова още за съвършенството...

1 коментар:

Миро (Miro) каза...

Една биричка с цаца и много смях и деня/седмицата е свършила добре. По-малко мисли повече смях!