неделя, 28 януари 2007 г.

Списък с приятели

"Списък с приятели". Така пише в Гайма. Хубаво нещо са списъците. Колко много приятели съм имала. ICQ, Jabber, няма прегради пред комуникациите, неограничено общуване...А се страхувам да заговоря някого. Няма думи за това, което искам да кажа. Никой не казва такива неща, не е прието, някак си. Как се казва "тъжна съм" "самотна съм" "страх ме е ". Пък и на кого му пука. Научи се да говориш с хората за неща, които са интересни на тях, а не на теб. Така винагии ще им харесва да разговаряте.
Ще взема да го изтрия този списък и да започна отначало.
Май имам нужда от приятели.

6 коментара:

hp каза...

Ти ще си изтриеш списъка, но приятелите няма да те изтрият от техните.

:-)

itilien каза...

Обичам жертвите! Обичам хората, дето си мислят, че можеш да им прочетеш мислите и да разбереш как се чувстват! Хора, на които им е трудно, да кажат "Тъжно ми е", "Самотна съм", "Страх ме е". Защото те оставят сам да измисляш темите за разговор, а после се сърдят, че не били подходящи. Защото според мен приятелите са точно за такива моменти, а не само за купони, кафета или клюки.

Точно ти ли излезе толкова срамежлива и със задръжки???

Случайна каза...

Итилиен, права си. Това самосъжаляване си беше недостойно. И несправедливо.
Приятелите ми не са ми виновни за нищо.

Eneya каза...

Ако много държиш да се изтриеш от техните списъци, ти трябва QIP, предлага тази услуга, да се изтриеш от чуждо кю. Много полезно е ;)
Инак... а за какво са приятелите? Ако на тях не можеш да кажеш тези неща, на кой?
Не зная, аз само такива приятели имам, на които мога да се опра.
А и не е задължително да са ми "приятели", понякога си говоря с хора, за които знам, че имат нужда да си изплачат мъката, да се разтоварят. И си говоря. Защото на мен нищо няма да ми стане, а на тях ще им олекне.
Това е.

Анонимен каза...

Защо те е страх?

Григор каза...

Ако имаш нужда от приятел, потърси ме. Няма да откажа подкрепа - колкото и да се оплаквам понякога, че ме търсят познати и приятели за какво ли не, по всяко време. Ако ги гонех, нямаше да се оплаквам - щяха да са спрели да ме търсят...