сряда, 10 януари 2007 г.

За и против военните бази

Живея във военна база. Всъщност, военната база живее у нас. Заела е цялата маса до леглото ми и част от пода. Сутрин, като отивам сънена да си мия зъбите, крача през джипове и хеликоптери, сред пластмасови храсти и укрепления. Опитвам се да проявявам разбиране. Все пак съм оповестила официално, че на третата ос от джип, която ми се забие в крака, базата се закрива. Засега всичко е под контрол.
Баааааааам! Бааааааамммм! Баааааааааамммм!!!!

4 коментара:

Анонимен каза...

Имаш късмет.
Аз дълги години строих "град", който в добрите си периоди заемаше 1/4 от стаята ми + една маса (нещо като планина :Р).
Припомни ми добрите моменти...жп линия, летище, градски траспорт, полиция, институции...сега се сещам, че май веднъж организирах и зимни олимпийски игри о_0
Направо страхотно. И най се нервих, когато майка ми или някой друг "великан" тъпчеше мирното ми население.

Анонимен каза...

Да, имаш късмет и за това, че базата ти е сухоземна... Аз си бях направил флотилия с истинска вода по синия мокет! Много ефектно беше!!!

А за тези като предишния коментиращ, силно препоръчвам SimCity!

Tuxomup каза...

Да, а редставяш ли си ако военните пилоти непрекъснато провеждаха шумните си учения докато спиш. На мен дори това не ми беше достатъчно, купиха ми ЛЕГО от Корекома и битките се пренесоха в Космоса, но там, както успя да ме убеди баща ми (съвсем не без известна доза насилие) има вакуум и нищо не се чува. Дори големите експлозии. Затова взех да си организирам кротки научни експедицийки, след като нашите си легнеха. После ми взеха куче и горкото животно трябваше да се бори с цялата ми събирана в опродължение на осем години пластмасова пехота, която го обграждаше от всички страни с високо вдигнати щикове на пушките, боцкащи моркото носле на нещастната животинка, опитваща се да ги подуши. Още помня тъжната физиономия на палето с вдигната във въздуха лапичка, чудещо се какво да прави, хапещо въздуха, докато кръгът около него постепенно се стеснява....Никога не оставяйте домашен любимец, дете и пластмасова армия в една стая сами за по-дълго време!

skoklyo каза...

Велико! Бих си направил такъв град и сега, ама не разполагам с място и играчки :) За съжаление не разполагах с достатъчно и тогава, когато възрастта ми беше все още що-годе подходяща за подобни игри, та се налагаше да импровизирам с какво ли не. А симситито едно на ръка, че е относително тъп, никога не би могъл да предложи поле за въображението и размаха, предлагани от истинските, материални обекти.

Сега, като си помисля, веднъж без малко да вдигна във въздуха две съвсем реални цистерни с мазут, докато си организирах мащабно морско сражение с хартиени и дървени корабчета, парафин и кибрит, а въображаемата вода се оказа недостатъчна :D