Старите травми дремят в мен. Победени, превъзмогнати,... неумолими. Колко ще издържа да им се противопоставям? Колко дълго ще имам сили да замахвам към топката, въпреки изгарящата болка в рамото? Колко дълго ще тичам, въпреки коляното, което ме боли? Колко дълго ще вярвам, че мога да гледам отвъд болката? Съзнанието може всичко...
Мразя тези спомени за болка в мен. Мразя мъчителния страх, който нарушава мислите ми и спира поривите ми. И блъскам, блъскам, блъскам в топката, като се опитвам с мислите си да си изградя една здрава ръка, силна и непоколебима. Но мислите ми се разпадат пред болката.
Не мога да избягам от старите травми. Ще трябва да си платя за някогашната дързост, безразсъдство и гордост. Ще трябва да се смиря...
Готова съм да се смиря, но не искам да се страхувам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар